Резерватът Боатин се намира в най-западната част на природен парк Централен Балкан и е обявен за защитена територия през далечната 1948 г., разширен през 1991 г. до настоящата си площ. През 1977 г. е включен в мрежата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“ със статут на биосферен резерват. Нека напомним, че биосферните резервати са строго охранявани места с уникална флора и фауна, която трябва да бъде запазена. Боатин е един от четирите резервата в границите на парк Централен Балкан и е специален с изключителните си букови гори на възраст между 170 и 230 години.
Смята се, че името на резервата е старинен и рядък български топоним, произхождащ от личното име Богатин. Същото име носи река Боатинска или Боатиница, която заедно с реките Средна, Момина, Брусов дол, Калмишки дол и Телитски дол дава началото на р. Черни Вит, и която тече през една от магичните долини, прорязали земите на Северна България. Резерватът се разполага северно от връх Тетевенска баба между селата Черни Вит и Дивчово, а почти цялата му територия от 1597 хектара е заета от букови гори, сред които се срещат и габър, и явор, както и иглолистни гори по по-високите му части.
Тук е мястото да кажем, че Боатин е разположен на места с надморска височина от 800 до 2000 м. Най-широко разпространеното дърво в Боатин е боатинският бук, разбира се. В буковия пояс се срещат и множество растения, а сред ендемичните за България са планинският явор, мизийската камбанка (Campanula moesiaca) и панчичевата пищялка (Angelica pancicii). В близост до резервата се намира единственото находище на клек (Pinus mugo) в Средна Стара планина. В Боатин са открити общо 8 ендемични вида, половината от които са български, а останалите – балкански ендемити. Българският ендемит трицветна острица (Carex tricolor), е регистриран до сега само в тази част на парка. Реликтните видове са два – планински явор, жешля (Acer heldreichii) и български скален копър (Seseli bulgaricum).
Севилската конвенция от 1995 г. е предназначена да регулира именно биосферните резервати в световен мащаб, а според изискванията ѝ всяка такава територия следва да има три зони – сърцевина, буферна и преходна зона, като в последната често се развиват и селскостопански дейности. Допреди няколко години резерватите в Централен Балкан не са разполагали с територия, която да изпълнява функциите на преходна зона на развитие и именно това налага те да бъдат обединени в големия природен парк Централен Балкан.
Спокойно можем да наречем Боатинската гора величествена. Тя е точно типа гора, за който разказват някои приказки – вдън гора, тилилейска гора, гора, в която можеш да се загубиш – както физически, географски, така и по другия начин – в лоното на природата, в предцивилизационната сърцевина на света. И както става в приказките – резерватът Боатин е дом на кафявата мечка (най-едрият хищник в България, но също така изчезващ вид и вписан в Червената книга), както и дом на лисици, белки, златки и диви свине. Не бива да пропускаме обитаващите го сърни и по-рядко срещащите се елени, както и цели 64 вида птици, които гнездят в горите на Боатин.
Сред птиците силно застъпени са кълвачите – почти всички видове български кълвачи са обитатели на тези гори, а най-специален сред тях е южният белогръб кълвач, който се е заселил по тези места доста отдавна и е защитен от Бернската конвенция вид. Въпрос на късмет и на упорство е да зърнете уралската улулица (Strix uralensis) – птица от семейство Сови за пръв път установена като обитаваща България през гнездови период именно в резервата Боатин в края на 70-те и началото на 80-те. Тя също е защитен вид, както от българското законодателство, така и от Бернската конвенция.
Голяма част от територията на резервата е силно пресечена, стръмна и труднопроходима, но през него преминава и пешеходен туристически маршрут през хижа Момина поляна. Огромното богатство на Боатин е красивата букова гора и без значение дали ще я видите тъкмо сега или наесен, заедно с нея ще се потопите в истинската магия на живота, опазен и опазван, не само чрез статутите в списъците и описанията на птиците и растенията. Наяве в магичния свят на горите.
