В началото на годината поредицата „Нова проза и поезия“ на университетското издателство „Св. Климент Охридски“ застана зад поредните три нови книги – „Деконструкцията на Томас С.“ на Владимир Полеганов, „Хората, които заспиваха сами“ на Светослав Тодоров и „Горе&Долу“ на Стефан Стефанов. Авторите разказват пред Бинар повече за своите първи сборници с разкази, които вече живеят собствен живот.
Инициативата на университетското издателство е да подкрепя млади автори с първи книги. В поредицата вече има деветима писатели. Главен редактор на линията е Ани Илков. Директорът на издателството Димитър Радичков е убеден, че издателството е и за младите хора, и техните първи стъпки в писането.

Те ще се срещнат с публика и на рождения ден на софийския музикален магазин „Дюкян меломан“ този четвъртък (10 април) в бар Kanaal, където музика и литература се обединяват в едно.
Някои от отзивите за книгите:

„Какви странни птици са „Птиците”на Владимир Полеганов например – не са ли гарваните на собствената ни съвест, не са ли лешоядите на пропуснатото и лекомислено пропиляното?“ – Едвин Сугарев, „Литературен вестник”

Ани Илков: „Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо – с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят.

Георги Господинов: “Явно наистина се задава ново поколение откъм обширните полета на новите медии. Моментните истории на Светослав Тодоров – неуловими в жанра си, изплъзващи се, понякога статус, понякога интервю – са част от това писане. Най-добрите от тях кратко и силно бързат да кажат своето, сякаш знаят, че времето непрекъснато свършва.“