Преди броени дни в Гардиън излезе изключително любопитен материал за ботаниците бунтари – вече нещо като движение, чиято дейност според текста се разраства в цяла Европа. Движението иска да каже нещо много важно – че ботаниката и нейните обекти на изучаване привличат не само с градините, заселени с екзотични, редки и по някаква причина специални видове растения. Те привличат заради нещо, което наричаме любопитство, и заради друго, може би по-важно – биоразнообразие в градска среда. Във века на суперхраните и отредената „велика роля“ на някои растения, други остават встрани, забравени и непознати. И както е казал Карл Линей – „Ако не знаеш имената на нещата, то знанието за тях е изгубено.“ Самите те са изгубени, ако перифразираме Линей.
Като че точно на тази максима е стъпило движението на бунтарите ботаници, но не във времето на Линей, когато се изгражда системата на имената на „нещата“, а днес, когато се предполага, че тази система работи. Нищо подобно. Изглежда по-скоро навлизаме в едно ново Средновековие, в което имената на нещата нямат никакво значение, а само и единствено ползите от тях. „Не просто плевел“ е слоганът на ботаниците бунтари, които използват познанията си, за да именуват с тебеширени графити някоя дребна тревичка, прорасла между плочите на тротоара или в пукнатина на асфалта на селски или междуградски второкласен път, в краен квартал или в центъра на голям град.
Движението започва да става популярно след публикация във френското онлайн издание Brut, което разказва за тайнствени надписи из улиците и стените на Тулуза. Техен създател е ботаникът Борис Пресек от Природонаучния музей на Тулуза. Според Борис поставянето на име до растението му позволява да има история и употреба. Защото, както казахме по-горе, навлизаме във време, в което „нещата“ нямат история, а само „момент на медиен възход“, отвъд който те вече не са същите. Така овчарската торбичка, израснала в саксията с мушкато на балкона ви, ще си остане просто плевел, а тя е билка с доста полезни свойства. Е, вярно, не като свойствата на чиата или амаранта. Но нима всички можем да бъдем звезди, в растителния или в човешкия свят?
Всъщност движението има своето пространство във Великобритания – сайтът, наречен More than weeds е създаден, за да промени нашата градска представа за растенията в пролуките на плочника, за тези в стените и ъглите на къщите и кооперациите. Той е вдъхновен от друга френска инициатива от 2011 г. – Sauvages de ma rue (Дивите растения на моята улица), чиято страница, уви, днес не е активна, както и от проекта Tela Botanica, също френски. От друга страна, двигател на More than weeds не са само горепосочените, а и някои други факти и законови уредби, отново идещи от Франция.
От 2017 г. там е забранено използването на пестициди в градска среда, а най-масовият сред тях е Roundup, създаден от щатската компания Monsanto, и закупен и от европейския ѝ близнак Bayer през 2018 г. Оттогава насетне, казва сайтът в секцията About, много френски градове и села преосмислят отношението към дивите растения в обитаваната от хората среда. От старта на проекта Sauvages de ma Rue той е постигнал немалко, като партньорството с академичните среди позволява снимките на диворастящите растителни видове в градска среда да бъдат ползвани и с научна цел. Безплатният онлайн курс „Диви растения“, организиран в рамките на проекта, привлича над 10 000 участници, а една немалка част от тях го завършват успешно.
Но какво бунтарско има в това да знаеш имената на нещата, в нашия случай на растенията? Оказва се, и на това всъщност набляга материалът на Гардиън, че във Великобритания е забранено да правиш тебеширени графити – независимо „дали ще нарисуваш игра на дама, картина или ще напишеш името на растението до самото него с образователна цел“. Това не пречи на създателката на проекта Софи Легий да продължава да нарушава закона, а потребителка на Twitter публикува снимки от родния си град, благодарейки на човека, който е изписал имената на растенията с тебешир.
Всъщност се оказва, че растенията, които си намират пролука и поникват навсякъде, могат да са доста важни и полезни, тъй като немалка част от нектара, с който се хранят насекомите, идва именно от техните цветове. Всичко това се случва в момент, в който става все по-ясно, че прякото, а дори и косвеното, и почти винаги вредно въздействие на хората върху околната среда може да има катастрофални последици. Изместването на хабитати на животни или на растения с търговски цели, за населяване на нови райони, замърсяването с индустриални и какви ли не отпадъци оказва цял спектър от различни въздействия, не само върху самата среда, но и върху обитателите ѝ, в това число и човеци. Така че проекти като изброените по-горе и бунтарството точно в този му вид (а пък и в други разновидности) далеч не са незаконни, още по-малко вредни.
Хващайте тебеширите!
