Днес все по-голяма част от човечеството живее в големи градове и се мести в големи градове, въпреки че често наблюдаваме и другото – завръщането към малкия град или селото, към известна простота (в най-добрия смисъл на думата) на живеенето. Какво обаче се случва с големите градове, когато напливът на хора към тях било заради по-добра работа, било заради други причини, предполага още и още строителство, новооткрити квартали, настанили се на места, където преди това е имало природа. Как тази природа живее в големия град и съжителства с хората, оставайки често невидима и непозната за тях. И нещо повече – как не само да опознаем този див живот, но и да успеем да го съхраним. На тези въпроси опитва да даде отговор изложбата „Дивата София“, която бе открита преди няколко дни в Регионален исторически музей – София. С един от организаторите, Атанас Грозданов, разговаряме за участниците в изложбата, за самата нея и за възможността да дадем глас на дивата София.
Атанас, в световен мащаб се случват все повече проекти за градско градинарство, все повече се говори за животните и растенията в големите градове. Един от пресните примери е статия в Гардиън за ботаниците, които дават имена на градските растения, като цяло непознати за жителите на града. Как възникна идеята на „Дивата София“ и откога датира тя?
Идеята на платформата Дивата София се зароди от желанието ни да разкажем повече на хората в града за удивителното разнообразие от диви животни и растения, които обитават нашата доста шумна и често презастроена среда. Като биолози ние наблюдаваме и откриваме видове почти навсякъде където ги търсим, но се замислих, че повечето хора вероятно изобщо не забелязват това, което за нас е обичайно. Ето защо преди около четири години реших, че трябва да започнем със страница във фейсбук, която да ни осигури разнообразната аудитория до която искаме да достигнем, а за идеята бях подкрепен от още хора, които харесаха начинанието. Страницата публикува редовно снимки, но също и образователни текстове, събития и други материали, посветени на градската флора и фауна.
За разлика от много други проекти, свързани с екология и Дива природа, тази изложба среща изкуството и света на естествените науки по прекрасен начин и това според нас има своите предимства. Разкажете ни повече за екипа, който стои зад проекта – организатори, учени, художници и фотографи.
Бих започнал с нашия домакин Регионален исторически музей – София и куратора на изложбата Христина Грозданова, която осъществи координацията на всички участващи автори и имаше основна роля за облика на изложбата. Сред фотографите поканихме автори, които често снимат в града и се интересуват от видовете, живеещи близо до нас – Катерина Кавалджева, Живко Накев, Димитър Димитров, посланика на Полша негово превъзходителство Мачей Шимански, Асен Игнатов, Диян Янкулов, авторски кадри показах и аз. Художниците в изложбата са също тематични, повечето от които част от Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори, първата организация у нас обединяваща художници, рисуващи природата и нейните обитатели – Георги Пчеларов, Деница Пенева, Асен Игнатов, Венцислав Кръстев, Мария Крумовска, Ася Каменова, Анелия Пашова. Успяхме да привлечем и много интересния графити артист Сара Иейтс, работеща под псевдонима Фаунаграфик, която е „замесена“ в много градски проекти, посветени на природата и опазването и, включително в София.
В проекта обаче има не само човешки същества. Кои са другите участници – тези от дивия свят и като чели по-важни в изложбата?
В интерес на истината, изложбата стана по-богата на видове, отколкото очаквахме в началото. И въпреки това, тя представя една много малка част от разнообразието на животните и растенията в града. Сред снимките и картините ще откриете както добре познати видове, като катерицата, врабчетата и свраката, така и такива, които хората не познават. Нощната чапла например е сравнително потайна птица на блатата и големите реки, но в покрайнините на града съществува гнездова колония на вида, от която единични птици прелитат дори до Южния парк в търсене на храна.
Всички участници от света на природата са еднакво важни, но има ли сред тях особено специална птица или насекомо, или пък растение?
Действително ролята на всички видове в природата е важна, но за човека някои от тях определено са по-интересни като външен вид или поведение. Сред запомнящите се видове можем да откроим много, но лично за мен доста любопитна е палитрата от няколко вида кълвачи, които представяме в изложбата, както и тайнствените сови, от които има и такива, обитаващи града – домашната кукумявка, чухала и горската ушата сова.
Предвиждате ли различни инициативи в рамките на изложбата, например училищни посещения, образователни модули и т.н.? Докога ще може да бъде видяна изложбата?
Изложбата ще може да бъде видяна в зала Триъгълна кула на Сердика до 22 септември, а вероятно след това и на други места в София и страната, които ще обявим в бъдеще. Ще се постараем да използваме времето така, че да привлечем максимален брой зрители, включително ученически групи, за да популяризираме идеите на изложбата. Инициативите, които предстоят, ще бъдат анонсирани в страницата Дивата София във Фейсбук.
И може би най-важното – ще се превърне ли изложбата в традиция?
Богатството на флората и фауната на града е толкова голямо, че настоящото събитие няма как да го обхване. Надяваме се изложбата да има продължение с нови интересни материали, които нашите активни автори със сигурност ще съберат в бъдеще. Страницата Дивата София продължава работата си активно, като ще се постараем тя да стане още по-любопитна и полезна за аудиторията си. Така че, със сигурност мислим за Дивата София 2.
