Довята с чадъра си от барокова музика, австрийката Кристина Плухар (лютня, барокова арфа и барокова китара) не спира да ни удивлява с идеите си.
Отново с ансамбъла си Л’Арпеджиата – този път импровизира върху Пърсел, но не само. Старите й джаз компаньони Волфганг Мутшпил (китари) и Джанлуиджи Тровези (кларинет) и най-вече (не)очакваният му сънародник Виченцо Капецуто (алт) правят от Виенския валс/Алелуята на Ленърд Коен най-(не)логичния завършек на поредния си концептуален проект, неподвластен на етикетиката (класик/джаз/крейзи?).
В „Дуенде“ на Бинар ще им се радваме и с някои от по-старите – не само барокови, но и етно-внушения: от La llorona, през приспивните песни и магическите тарантели до Монтеверди.
Отново етноприспивни песни, Монтеверди, Пърсел, Коен, но и една идея Том Уейтс и Джон Ленън съпътстват още две волни птици – американо-французойката Розмари Стендли (Мориарти) и бразилката Дом ла Нена в албума им Birds on a Wire по едноименната композиция на Коен.
Челистката Дом(иник) вече е позната на приятелите на „Дуенде“ с първия си албум Еlа и версията си на Con toda palabra на напусналата ни Ласа ла Села – явни са и следите от работата й преди това с Джейн Биркин и Жана Моро, а вторият вокал подрежда не само птиците върху жицата/струната на душата ни, но и дава на еклектичния сонгбук проникновена индивидуалност и заявка за незабрава.
