Повод за това е интервю e онлайн пространството на Северозапазена.БГ, посветено на северозападна България, за която понякога не чуваме достатъчно или чуваме само типичното за региона (географски и културно) – може би за чипровските килими, за Магурата и за гледките към Дунава. Защо и кога е създаден проектът, как се превръща в местно място, как работи за северозапазването на северозападна България, какви нови неща за региона открива и колко е важно как говорим и как се отнасяме към местните си места. Това е нашата тема днес, а събеседникът ни Мариана Гомилева ни води по тесните пътища към близкия Северозапад.
Мариана, кога се роди Северозапазена.БГ и изпълни ли мисията си до момента – да даде облик и място за този ъгъл от България?
Хората сме странни птици, толкова сме се “модернизирали”, че сме забравили истинското значение на думата богатство. Да притежаваш тези дадености, които имаме тук, в България, е несравнимо. Хубаво е да ги опознаем, защото само така ще разберем откъде сме тръгнали и какво притежаваме. Озовете ли се в Северозападна България, местните приветливо ще ви посрещнат с: „Добре дошли в Северозапазена България!“ Ще ви говорят с любов за региона и чистосърдечно ще се опитат да ви убедят, че той е един от най-красивите в България и вниманието, което получава съвсем не е достатъчно. Ще видите обаче и една тиха тъга в погледа им, че всичко като че ли е спряло във времето и запада. Затова и преди близо 20 години група съмишленици от Белоградчик се обединяват около каузата да покажат богатствата на този край и започват да събират ценни исторически находки за района. Така по-късно, през 2012 г. създават сайта www.severozapazenabg.com, за да ги направят достъпни за всички.
Ежедневната ни мисия е да споделяме, да откриваме и преоткриваме Северозападна България – територията в горния ляв ъгъл на географската карта. Това пространство е за чудесата, съкровищата, историята и личностите на българския Северозапад. За кръстопътя на древни цивилизации и нови туристически маршрути. За магията, която привлича все повече хора да идват и да се връщат в този край. Сайтът е за всички, които обичат Северозападна България – за родените и израсналите в този регион, за туристи, пътешественици, изследователи по дух, приключенци, любители на екстремно красивите природни гледки, пещерняци, мечтатели… За тези, които обичат да пътуват в пространството, но и във времето – в ерата на праисторическия човек, който е оставил своя знак в пещерите, в епичните времена на битки пред крепостните стени на калетата, във вглъбените моменти за размисъл пред спиращите дъха пейзажи, увековечени в творбите на писателите.
До момента изпълняваме успешно стремежа си да покажем магията на Северозападна България. Чистият въздух на Врачанския Балкан, специфичните минерални почви около Белоградчишките скали, съхраненото биоразнообразие по поречието на Дунав около Видин – цялото уникалното природно разнообразие на това райско кътче е само едно от богатствата, които правят облика му толкова неповторим. Няма нужда от нещо, което да идва отвън. Съчетаването на красивата природа, богатата история, съхранените традиции и местни обичаи, както и специфичният характер на турлаците, крият сами в себе си несравним потенциал този регион да се съживи.
Какво е основното, върху което се фокусира проектът, не само като раздели в сайта, а и като интерес и концепция в главите на правещите го?
Не е тайна, че за да планираме добре бъдещето си, е добре да осмислим миналото си. Затова и особен акцент в пространството на Северозапазена.БГ е погледът към историята на Северозапада. Колкото и човек да е отчаян от битовизмите на настоящето, той се зарежда, тръгвайки с нас на една историческа разходка по стъпките на славните царе, владели крепостите в северозапада, стръмните скрити местности в Балкана, където смели четници са водели битки за освобождаване на родината ни, съхранените читалища и библиотеки, люлка на видни имена в културата и изкуството на цяла България. Безброй са видните личности, прославили този край по света. Знае се предимно за цар Срацимир от единствената непленена и изцяло запазена крепост в България „Баба Вида“, Христо Ботев и пътя му към Околчица, Дико Илиев и неговата фолклора емблема на страната, Дунавското хоро, Виден Табаков и важната му световна роля в НАСА, но има още стотици хора от Северозападна България, които са оставили богато наследство в световната съкровищница за наука, изкуство и култура. Именно те, хората от този край и техните таланти, са в нашите глави. Ние достигаме до днешните хора и ги караме сами да хванат бъдещето на Северозапада, показвайки им колко много са направили предците им в миналото. Просто делата, започнати през годините, трябва да бъдат продължени – нищо ново и нищо чак толкова трудно.
И кой всъщност прави Северозапазена.БГ?
Около каузата да покажем колко запазена е Северозападна България сме обединени съмишленици родолюбци, с афинитет към историята. Ние сме патриоти, не само по празници, природолюбители, не само в рамките на кампании и естети не само по време на културни фестивали. Стремим се да бъдем трезвомислещи и обективни в материалите си, защото гледаме на това пространство в интернет с дълг и отговорност към местните хора, за които в годините се превърнахме в един от основните комуникационни канали. Затова се стараем да вършим работата си професионално и педантично до детайли. Наясно сме с икономическите и социални проблеми на хората в Северозападна България и водени от идеята да повдигнем духа им, се стремим да пазим баланс. Разказвайки за хубавите неща, не ги захаросваме прекалено и не влагаме излишен патос. Посочвайки тъжните неща, не се фокусираме върху критиката и изтъкване на причините, а поставяме акцента върху евентуалните варианти за решения на негативните страни от живота на местните хора. Всички дълбоко вярваме, че не с мнение, а с пример нещата могат да се променят и животът да се подобри.
Кои са успехите за сайта, които не бихме могли да не отбележим, освен че той събира на едно място култура, бит и природа на цял един регион?
Когато ежедневно поддържаме съдържанието на платформата с интересни авторски статии, ние отчитаме и се усмихваме доволно на „харесванията“, които събираме, но за истински успехи смятаме, когато станем генератор на действията на хората. Една от целите ни е да насърчим предприемаческия дух и постепенно да се увеличават трудовите възнаграждения в региона. Затова и Северозапазена.БГ застава зад много каузи. Инициатор е на най-големият събор на Балканите – при прохода Кадъ Боаз, на фестивала „Опера на върховете“ сред Белоградчишките скали, на възстановяването на войнишки паметници, на изследването и опазването на пещерата „Лепеница“, на организирането на концерти, литературни четения, издаване на книги и социални и природозащитни мероприятия. Партнираме си с институциите в трите големи области в Северозападна България – Видин, Монтана и Враца, но и с администрациите на малките общини. Само в Белоградчик например, през последните месеци, дори в условията на извънредната ситуация, в която са поставени всички, застанахме зад няколко важни дейности като: инициативата по запазването статута на местния волейболен отбор „Град“ в тежък за тях момент, набавянето на фолклорни костюми на целия Детски комплекс по танци, разчистването на гората зад стадиона, облагородяването на парка пред Младежкия дом, спасяването на общинската болница от закриване, разкрасяването на зоната пред най-добрия ресторант в околността, стимулиране на местното производство на чисти млечни продукти, укрепване на отношенията по граничния район със Сърбия и др. Днес думите на Левски „Дела трябват, а не думи“ са по-силни от всякога.
Казваш, че предстоят известни промени за сайта. Как ще се промени концепцията и ще стане ли още по-близък до местата и животите в Северозападна България?
Промените, които планираме са по отношение на аудио-визуалното представяне на съдържанието на интернет платформата. Да, обичаме историята, но това не означава, че сме консервативни и не следим съвременните тенденции. През годините Северозапазена.БГ е оставал винаги верен на каузата си да предлага по интересен начин любопитни и малко известни факти от региона, и да разказва по необикновен начин за живота на обикновените хора. По отношение на визията обаче, сайтът винаги е бил динамичен и променлив. Това, което ни предстои е осигуряването на още по-лесен и интуитивен достъп до многобройните материали в различните секции. Например, човек ще може за кратко време да се ориентира какво е значението на някоя забравена и трудно откриваема дума на местния турлашки диалект, ще му е лесно да планира прецизно пътуването си по конкретен туристически маршрут, ще научи пръв за подробности около многобройните предстоящи културни събития, ще прочете как да издири корените на дедите си, участвали във войните, ще се пренесе и в европейските институции, за да стане част от решенията, които се взимат в тях за гражданите и на най-бедните места в ЕС.
Разбира се, планираме не само подобряване на визията, но и обогатяване на аудио-визуалното съдържание на платформата. Ще представяме все повече автентични аудио записи със спомени и интересни истории, разказани от местните хора от първо лице на специфичния им диалект, ще публикуваме избрани селекции от любителски снимки, които получаваме от наши читатели, запечатали запазените и красиви кътчета в Северозапада, ще качваме и все повече видео материали от пътуванията на екипа ни, като верни гидове.
Има ли инициативи, с които работите съвместно. Кои са те, как се организира мрежа от хора и идеи, спонтанно ли се случва?
Тук ключовата дума е „съмишленици“. Оказва се, че Северозападна България е икономически беден регион, но духовно много богат. През годините екипът ни има установени традиции за партниране с областните центрове на държавните архиви, регионалните библиотеки и няколко неправителствени организации. Когато намеренията са чисти, позитивни и благородни, искрата лесно пламва, за да се разгори хубав огън. На местно ниво най-силни контакти поддържаме с турлашко дружество „Ждребче“, около организирането на традиционния най-голям балкански събор при прохода Кадъ Боаз, Сдружение „Светлина за Белоградчик“, във връзка с облагородяването на града под скалите, „Агенцията за регионално развитие и бизнес център-Видин“, при посещението на многобройните туристически обекти в региона и отразяването на трансгранични проекти. На национално ниво си сътрудничим тясно с Държавната опера, около организирането на огромния фестивал „Опера на върховете“ и т.н.
Партнираме си и със съмишленици на международно ниво. Например, със сръбската община Княжевац сме обединени около сбъдването на една дългогодишна мечта, за да се подобри животът на местните хора в двете погранични зони – отварянето на ГКПП Салаш-Ново корито. Активно се включваме и в международни конференции, които пряко имат значение за туризма и развитието на малките населени места. През последните месеци например, участвахме в най-големия национален медиен форум, с акцент подобряване на българския туризъм – Световната среща на медиите в Тирана, Албания. Бяхме и от малкото български представители на Годишния форум на градовете и регионите в Брюксел, от който излезе новината, че Северозападна България вече не е най-бедният регион в ЕС, според последния евробарометър. В белгийската столица, по-късно, се включихме и в медийното отразяване на първата пленарна сесия на новия мандат 2020-2025 на Европейския комитет на регионите. Участвахме и в Годишния форум на градовете в Порто, Португалия в началото на тази година, където се определя използването на европейските фондове за регионално развитие.
Вероятно има още много, много неща из този край, за които да бъде разказано, кои са най-предстоящите?
Преди да издам плановете ни, ще споделя впечатления, които оставя върху сетивата този край: На какво ухае Северозапазена България? – На омайната смес от аромата на тъмнопурпурна метличина, розов божур и жълта иглика по поляните на Врачанския Балкан, примесен с аромат на защитения растителен вид български ерантис край Кула, наречен цветето на любовта; ухае на прясно изпечени турлашки баници с дебели кори, гнетени чушки и сушени клончета от подправката Бабина душица; ухае на свежестта на стотиците поточета и водопади; ухае на чаша рубинена гъмза от Боровица, Ново село и Видин; ухае на прясно приготвена риба на брега на Дунав; ухае на успокояващ тамян от Черепишкия, Лопушанския, Клисурския и десетките запазени манастири; ухае на сочните малини около Берковица, вдъхновили Вазов да напише стихотворение за тях, на горски мъх, на свежест, на живот. Как звучи Северозапазена България? – на синхрона от чанове на десетките стада по поляните край Пършевица, на вариациите на Дунавското хоро на Дико Илиев от Оряхово, изпълнено от любителските състави в многобройните читалища, на тропота на становете във възродените ателиета за Чипровски килими, на турлашките наддумки; звучи весело, хумористично, позитивно.
Започнах всичко с думата „хората“ и ще завърша с нея. За тях, за хората, ще продължим да разказваме. За жителите на тази част от България, застанали зад смелата мисия да създадат и предложат качествен алтернативен туризъм чрез това, което им предоставя регионът. Ще пишем и за всички хубави събития, които предстоят, защото духът на хората от Северозапада е бил буден в трудни времена и те винаги са знаели как да си го запазят жив. Необятна е Северозапазена България. Да я преоткрием заедно!
