Когато говорим за изолация, ние говорим през очите и привичките на съвременни хора, рядко давайки си сметка какво всъщност е изолацията. Един от начините да я осмислим е феноменът на скалните манастири – повечето от тях построени високо в скалите, с труден достъп, в диви местности, до които се достига с упорство. Разбира се, не просто изолацията е в основата на този феномен. Става въпрос за нещо повече, което се развива в православното християнство в края на XIII и началото на XIV век, тръгвайки от Света гора и други манастирски общности в Мала Азия и на Балканския полуостров. Това е исихазмът, носещ спокойствие, тишина и уединение на посветилите му се.
Една от основните легенди в Странджа планина е за създаването в местността Парория на исихастки манастир от монаха Григорий Синаит, а и до днес районът между реките Заберска и Казанска е осеян с множество параклиси. Няма да си говорим за Странджа обаче. Скалните манастири в България се появяват през XIV век в цяла северна България. Три са районите, в които те възникват – по крайбрежието между Тюленово и Златни пясъци, в южната и югоизточната част на Шуменското плато и по поречието на река Русенски Лом, където именно отиваме днес.
Днес единствено Бесарбовският манастир, който също е близо до Русе, е действащ, но има данни, че до около 1940 г. в някои от скалните манастири в България са се извършвали богослужения. Скалните манастири край Иваново, на 18 км южно от Русе, са седем комплекса от помещения, а заради стенописите в църквата „Света Богородица“, изсечена в скалите на 32 метра височина, манастирите са един от деветте обекта в България, включени в списъка на Световното културно наследство на Юнеско.
Комплексът се намира в живописна местност в границите на природен парк Русенски Лом и е в близост до друга местна забележителност – пещерата Орлова Чука. До него има хубав път, комплексът е включен в списъка на Стоте туристически обекта, но трябва да се изкатерите по виещите се стъпала, за да стигнете до изумителните стенописи на църквата, от чиято изсечена скална тераса се открива зашеметяваща гледка. Целият манастирски комплекс е наречен „Св. Архангел Михаил“ и датира от началото на XIII век.
Смята се, че е основан от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх, а впоследствие заради местонахождението си мястото се превръща в център на исихазма. В цели шест от храмовете са запазени стенописи, но именно тези в църквата „Света Богородица“ са буквално световноизвестни. На тях са изобразени царете Иван Александър и Иван Асен II, които са били сред дарителите на храмовия комплекс. В отделните манастири са запазени и множество надписи, свързани с исторически събития. Има предположения, че в апогея си религиозният комплекс е наброявал около 40 манастира и приблизително 300 монашески килии.
Днес се изкачваме бавно по стъпалата на уединението. Комплексът е посещаван дори през есента, когато ние го видяхме. Каньонът е красив и величествен, видян от голямата скала, която се надвесва над река Русенски Лом. Основният храм е с нисък таван, изсечен преди столетия от ръце, които са искали да увековечат мълчанието и тишината на камъка, да се слеят с тях и може би да усетят вечността. Отклонение от пътя на твърде многото шум и суета, с които светът обгражда всекиго днес. История в историята за историята, съхранена досега, която се надяваме, че ще продължим да опазваме. Дори само за да зърнем за миг подвига на желанието за уединение и сливане с божественото.
