Не знаем още колко огньове да запалим, колко ритуали да извършим и на кои богове да се помолим, за да дойде успешно лятото на 2020 г., но знаем, че открай време това са основните начини да се изпрати зимата на нашите дни и да се посрещне животворното лято. Фестивалът на огъня „Балтейн“ в Единбург е най-големият по рода си фестивал с келтски корени, който се чества всяка година в последната нощ на април, и маркира началото на лятото и завъртането на цикличното колело на живота. Маркира постоянната битка между сезоните. Това е и времето, когато мъже и жени могат да танцуват полуголи край огъня без да бъдат арестувани. Сексуалният аспект обаче е по-скоро част от „изследователски театралната“ страна на фестивала.
Откъде идва „Балтейн“?
Традицията на фестивала се корени в древен келтски агрикултурен празник още от желязната епоха и именно от него е вдъхновен днешният Фестивал на огъня. Самата дума „балтейн“ буквално означава „ярък огън“, защото именно огънят е бил в основата на всички големи ритуали, свързани с настъпването на ново начало, с плодородието, светлината на топлите сезони и слънцето като основен източник на живот. Кладата обикновено е приемала образа на лечител – такъв, който изгаряйки пречиства, лекува и преражда.
За пасторалния народ на келтите смяната на сезоните е била момент от изключителна важност, затова и всеки един сезон е имал своя празник. Балтейн е част именно от тази група аграрни празненства, отбелязващи четирите важни променливи във времето, или така наречените „Дни на тримесечието“. Останалите три сезонни фестивала с времето биват осиновени от християнството, за да успеят да се запазят, но загубвайки голяма част от езическия си облик. Не и Балтейн. Противопоставянето му на християнството запазва обредността на келтите, но със сигурност не за дълго. Когато „правата“ вяра тръгне на поход или завладява, или унищожава. Балтейн малко по малко започва да се заличава с времето и постепенно бива забравен от доминиращия християнски свят.
Езическият фестивал в модерните времена
През 1988 г. група ентусиасти студенти и музиканти изтупват този езически празник от праха на забравата и му придават нов живот, организирайки първия след много години Фестивал на огъня. Оттогава той се организира от „Обществото на Балтейн“, ръководено от доброволци и изцяло финансирано от дарения на членовете на обществото, както и от продажбата на билети (от 2004 г.). Участниците във фестивала също са доброволци и тъй като това е отворено към обществото събитие, което изисква тяхното участие, всяка година то се развива от навлизането на нови хора и идеи в него.
Целта на това „възкръсване“ на обредния келтски празник не е да се пресъздадат древните практики, а по-скоро да се продължи по този път на предците; хората да се свържат с циклите на природата и нейните времеви закони. Основното сега е, каквото е било винаги – да се прогони мрака със светлината, чието буквално изражение е огънят.
Къде и какво се случва?
И тъй като Балтейн е символ на новото начало, неговото ново начало е трябвало да открие своето място, на което да се състои. Било е нужно централно място, което обаче да не е загубило връзка с природата. Това се оказва „Келтън Хил“ – исторически хълм, издигащ се в центъра на Единбург, откъдето през 1787 г. е направена първата в света панорама от художника Робърт Баркър. В края на 80-те обаче хълмът е имал репутацията на място, свързано със секс и наркотици, и по-скоро е спадало към местата, на които е по-добре да не ходиш. Това е било още една причина да бъде избран. На него също е дадено едно ново начало. Днес „Келтън Хил“ е включен в световното историческо наследство на ЮНЕСКО.
В началото всичко започва като малко събитие, организирано от ентусиасти, и гледано от може би 50 до 100 души. Днес обаче фестивалът Балтейн е посещаван от хиляди, а участниците в него са стотици. Всяка година събитието се развива и променя, но има основни елементи, които се запазват. Фестивалът се разгръща из целия хълм, но процесията започва от Националния монумент, който сред местните е известен и като „Акропола“.
Там започва пътуването на Кралица Май, която бива пробудена от ритъма на барабани, неумолимо подтикващи към лятото. Тя води шествието заедно със Зеления човек. До Кралицата са и четирите основни елемента: земя, въздух, огън и вода. Заедно те поемат по маршрут обратно на часовниковата стрелка и по пътя си срещат различни групи от хора, които или им пречат, или им помагат да стигнат до края на процесията. Там Кралица Май и Зеления човек ще срещнат своята съдба.
Цялата процесия е една магнетична, цветна, на моменти екстравагантна история, разказана от колоритни, често дори плашещи образи, които по пътя си е възможно да изгубят дрехите и задръжките си. В името на представлението, разбира се. В миналото танците около големите огньове са били съвсем в реда на нещата.
И след като тази феерия от звуци, цветове и емоции приключи в своята крайна дестинация, място наречено „Bower“ („Беседката“), Кралица Май и Зеления човек палят огромен огън, който ще пречисти един от тях. Зеления човек, изобразяващ зимата, ще влезе в огъня, за да изгори, да изгуби зимното си лице, и прероден – да се превърне в лятото. А Кралица Май ще го посрещне.
Това е моментът, в който каквито и да били граници между артисти и публика падат и всички заедно започват своето тържество в чест на лятото. Тази година фестивалът е отменен, но вярваме, че всеки един от нас ще направи всичко по силите си, за да предизвика и посрещне лятото на 2020 г. Колкото и несигурно да ни изглежда то сега. Само… без големи ритуални огньове.
