И докато Земята е замряла в очакване да излезе от новата криза, тя все пак продължава да се върти. Природните и астрономически закони и явления не са подвластни на обществените катастрофи. Пролетното равноденствие ще се случи със или без публика, каквато обикновено се събира, за да го наблюдава на едно от най-мистичните исторически места, скрити сред мексиканската растителност – древните руини на Чичен Ица.
Равноденствието – баланс в денонощието
Приблизително равни по дължина, денят и нощта се балансират по време на равноденствието, което се случва два пъти в годината – около 20 -21 март, съответно за пролетното, и около 22-23 септември – за есенното. Около тези дати по време на своя космически път в Слънчевата система Слънцето преминава през небесния екватор, разпръсквайки съответно по равно количество от своите лъчи върху Земята. Тази година на 20-и март слънцето ще премине през тази въображаема небесна линия, за да навлезе в Северното полукълбо. Това явление, макар и неофициално, маркира началото на пролетта за Северното полукълбо и началото на есента за Южното. Това събитие, заедно със слънцестоенето, което също се случва два пъти в годината, е било от особено значение в миналото за много народи, особено сред езическите религии. Това са били дати, на които са се извършвали основни ритуали и са се чествали фестивали, свързани най-вече с плодородието. Именно равноденствието е било свещен феномен за маите в древния град Чичен Ица и затова свидетелства изумителната архитектура на храмовете, която с брилянтна точност отразява явлението равноденствие. Как точно?
Чичен Ица – град на познанието
Точно така. Макар около града да има много мистерия и загадки, за съществуването си той има своето логично обяснение – познанието. Това е била силата на маите и висшето им общество я е използвало, за да контролира по-низшите съсловия. Наблюденията на маите над природните и космически закони са ги превърнали в истински учени, които са трансформирали тези знания в материалния град, чийто останки днес са част от Новите седем чудеса на света.
Основаването на града е било най-вероятно през VIII-IX век и до около 1200-ата година е свещено място и важен културен център за маи и толтеки. Чрез своята сложна архитектура комплексът разкрива много за тези народи. Изграждането на стъпаловидните пирамидални сгради и храмове е истинско изкуство, в симбиоза с прецизна точност. Всички знаем, че тази цивилизация е била добре запозната със звездите, слънцето и луната, и познанието ѝ е ръководило живота ѝ, но когато видите този исторически комплекс, вече сте сигурни в това. Всяка структура там е от значение, но има една сграда, която сякаш доминира над всички, не само физически, но и духовно и културно.
Храмът на Кукулкан
Познат още като El Castillo (Замъкът), този храм е най-разпознаваемата сграда сред този мистичен комплекс. Храмът е посветен на мезоамериканския бог Кукулкан, или „Пернатата змия“, наричан от ацтеките още Кетцалкоатъл.
Пирамидата El Castillo
Тази стъпаловидна пирамида е чудо на архитектурата, което показва прецизността на познанията на маите в областта на астрологията, превръщайки храма в своеобразен календар. Неговите четири стени се състоят от девет стъпаловидни платформи, а в средата на всяка стена се извисяват 91 стъпала, водещи до храма на върха, който се явява последното стъпало. Общият брой на всички стъпала са точно 365 – по едно, символизиращо всеки ден от годината.
Нещо невероятно се случва по време на равноденствието. Пернатият змей Кукулкан се спуска на земята, плъзгайки люспестото си тяло от върха на пирамидата до основата ѝ. Това, разбира се, е илюзия, но толкова реална, че просто можем да стоим и да се възхищаваме на този астрономически и архитектурен подвиг на маите.
Как се случва спускането на Кукулкан?
Северната стена на пирамидалния храм е специална. Вярва се, че е построена така, че когато слънцето навлезе в равноденствие, в късния следобед, около 16 часа, лъчите му падат под такъв ъгъл и образуваните триъгълни сенки, играещи по северната част на храма, напомнят за плъзгаща се змия. Нейните движения завършват в основата на пирамидата, присъединявайки се към структурата на каменна змийска глава.
Това събитие превръща Чичен Ица във важен туристически център, приканвайки хора от цял свят да се съберат тук и да наблюдават сенчестата перната змия по време на равноденствие.
Този символичен фестивал, посветен на равноденствието, не само придава на историческия комплекс известност, но и запознава хората с историята на тази велика човешка цивилизация, изчезнала така мистериозно и внезапно.
Маите са астрономически гении за времето си. Очевидно и архитектурни такива. Те умело са вплели тези познания в изключително важен, красив и културно богат комплекс, където два пъти в годината пернатият змийски бог Кукулкан оживява. Така че, ако замисляте пътешествие до Мексико (в бъдеще, разбира се), направете го, за да се насладите на този природен и културен феномен, дело на велика човешка цивилизация, използвала тайните на природата.
