Напоследък прави впечатление изборът на артистите на заглавия за албумите им. Под една или друга форма в тях прикрито присъства усещането за време. Най-пресните примери – появилият се преди месец шедьовър “The Slow Rush” от Tame Impala и прекрасният краткосвирещ проект на Funky Miracle – “The Edge of Time”.
За артиста Ейбъл Тесфайе стрелките се преместват кинематографично със загадъчността на опушена стая след криминално престъпление. Това усещане таим в съзнанието си още от първия период на канадския изпълнител. Тогава с прическа, оприличена от феновете на огромен кактус, той издаде атмосферична трилогия: “House of Balloons”, “Thursday” и “Echoes of Silence”. С лепкавите, дяволски навързани разкази от парчетата, The Weeknd спечели интровертната част от тийн обществото по начин, подобен на сегашния успех на Billie Eilish.
Точно 9 години след първите стъпки по бляскавия, но и дълбоко изроден музикален свят, вече-мъжът от Торонто решава да се върне назад. Поставя ръка, скрита под подгизналия с кръв ръкав на марковата риза, намества голямата стрелка на платинения часовник и… Търси себе си. Измежду услужливите спомени за божествени жени, живописни картини от наркотични пътешествия и депресираща самота, артистът се чувства готов да изследва – веднъж бунтуващата се вътрешна натура, и втори път – бляскавия, изграден от различни пластове, крими образ в отражението.
Този път досието на демона носи заглавието “After Hours”. Заедно със споменатата ретардация, името на проекта се готви да пренесе слушателя зад кулисите. Там, където партито приключва, светлината пада ниско и в тъмното избуяват тревожни нюанси на кърваво-червено и зацапан белезникав дим от лула. В поканата обаче Домакинът ни е предупредил:
“Край на забавната, слънчева музика! Разгръщам нова глава от познатата псайхъделик, ментална поредица.”
Още тук, в притурката към поканата за това хедонистично представление, прави впечатление – Демонът изглежда измамно, но фактически сам. А това на Ейбъл му се случва за първи път. Досега в нито едно от официалните четири студийни досиета не се е отдавал на подобно самовглъбение. “Все пак живеем във времена на социална самоизолация!” – припомнят си гостите и съзаклятнически се подсмихват на усета за актуалност. Така си е!
На практика “After Hours” е първият албум от някое от големите музикални имена от началото на моментния, странен период за света.
В перфектно подготвената атмосфера началото на спектакъла стои логично. Пише и се усеща “Alone Again”. Навсякъде из тоновете слушателят може да се докосне и да се смръзне от страха на Ейбъл. Явно дори за него вглеждането в личните демони предизвиква агония. Поне разполага с луксозни плацебо за слабостта си. В лириките на песента The Weeknd открито говори за развратни сексуални желания в точна дозировка с висококачествени опиати. От студенината на звука ни побиват тръпки. Признаваме, продукцията от Illangelo, DaHela и Frank Dukes е впечатляваща!
Взорът ни започва да привиква към коварния мрак. И тъкмо навреме. Защото следва сюита от четири песни, разкриваща гнева на Демона. Разочарование, желание за мъст вследствие на провалени взаимоотношения. Връзки, не успели да излязат извън пухения плам на завивките. По стените се прокрадват сенки от сатъри и влудяващи образи. Вече сме във втората стая, а връщането назад изглежда твърде закъсняло и невъзможно. Гласът изкристализира: „Безнадеждно късно е да спасиш душите ни, сладурче./Сами стигнахме твърде далеч./За грешките мен ме укори, подведох те в злини.”
Композиционно “Too Late” – вторият трак от “After Hours”, демонстрира характерната за целия запис смесица между носталгична, синт палитра и налудничав танцов бийт. Нещо като футуристичен танц на “Жокера”. За целта екипът на The Weeknd потапят четки в минимализма на британския геридж. Още една новост за изпълнителя от Торонто, най-отчетливо застъпена в припева на песента. Тук вероятно идва моментът да похвалим вече 30-годишния Ейбъл Тесфайе. Смело и с наученото досега, той изтупва прахта от винилите на британски синт-величия от 80-те. Списъкът търпи допълване, но неминуемо се сетихме за ранните Depeche Mode, Siouxsie and the Banshees, The Cure и поп-диско периода на Фил Колинс. Елегантният жест към островната култура обаче тепърва предстои.
Лекото раздвижване на отблясъците продължава в следващата песен. “Hardest To Love” играе ролята на безпощаден скенер. В получената снимка самият Ейбъл се заема да обрисува скверните кътчета на съзнанието му. Прояви, причинили разпад на толкова надежди за повече красота и постоянство. И, ако модерният геридж не е учудил ревностните фенове на екстравагантния канадец, то ликуиден drum & bass звук в проект на мейнстрийм артист свидетелства за смелост. Изненадата се допълва от кредитите към парчето: модерният хит-мейкър Макс Мартин, в компанията на друг диско швед – Оскар Холтър, са автори.
Отново същият състав продължава по масите в лабораторията, за да изрисуват най-нежната композиция в целия проект. Парчето “Scared To Live” прибавя към колекцията от блестящи поп парчета на The Weeknd изящна, натрошена от болката на раздялата балада. Абсолютно феноменални честоти във фалцета на изпълнителя, отдаващ елегантен поклон към творчеството на символите на искрената мелодия: Сър Елтън Джон и поетът Бърни Тоупин. Истинско R’n’B бижу от XXI век. Най-силно бихте го изпитали в това изпълнение.
Следва поредният поглед през рамо към миналото (а може би настоящето) на талантливия канадец. Най-личното парче от много време насам в кариерата на Ейбъл носи стряскащо биографично заглавие. “Snowchild” дава едва четириминутна възможност на госта на афтър-партито да съзре истинския образ на артиста. Визуализирате го отлично – в гримьорната, след поредния успешен спектакъл, сам с голямото огледало, запалил цигара с оклюмала глава, натежала със спомени, обещания и равносметки.
В композицията The Weeknd адресира изповедта си към бързо обладалата го слава и пороците, които я съпътстват. Богатото меню от стимулиращи вещества, най-вече белият прах, към който изпълнителят е развил документирана зависимост. В лириките ще откриете реверанси към странно появяващите се силуети на Дизи Гилеспи, Джъстин Тимбърлейк, гангстера Джими Хофа, Eminem, Jay Z и др. Естествено, комфортно кацнали в бял кожен салон на чисто нов Мерцедес. Вероятно от съдбата на всички тях се опитва да избяга „лирическият герой“, заедно с любимата си, в трака “Escape From LA”.
Идва ред за изкусителна тройка бенгъри, качващи “After Hours” на етажа с диско топките. Отлични композиции с премерена модерност, разтопена в прецизно раздвижени синт/бас/ритъм линии. И “Heartless” и станалата абсолютен хит в Англия “Blinding Lights” (Номер 1 в последните 5 от 6 седмици), и “Faith” – поредният салют към синт-поп феновете, осмислят усилията и работата на целия екип. Всеки негов член, начело с The Weeknd, предоставя на публиката личното си виждане за утрешния харесван саунд в модерното изкуство.
Преди да ви оставим сами да доразгледате впечатляващите, по-скромни, но все така богати стаи на Домакина, ни се иска да се спрем върху съвсем очевидния бъдещ клубен хит. В “In Your Eyes” за пореден път разпознаваме толкова прояви от влиянието и отпечатъка на наследството на Майкъл Джексън. Особено в препускащите рифчета по бас китарния риф. Във фразирането, в майсторството да потискаш високите тонове и да ги разливаш, само когато е нужно. И всички тези вкусни детайли, облечени във фантастичното сакс-соло на Томас Джансън. Наистина убийствено! Видеото ще ви убеди.
Благодарение на чутото и преживяното споделяме: The Weeknd създава фокусиран и хомогенен проект. “After Hours” връща артиста към неговите качества на способен разказвач. С това амплоа той направи впечатление още в първите си микстейп проекти. Единствено притеснителното може би се съдържа във вечното питане: “А, после накъде?” Това питане се върти в главите на всички ни след периода на самоизолация и срещи с демони. Важното е да го направим със стил.
