Как на цял остров с повече от 4 милиона жители животът спира за 24 часа и не е заради пандемия? Като се спазва традицията на мълчанието.
В тези времена да помълчим сигурно би било отрезвяващо, защото цялата информация, стигаща до нас, е като едно постоянно боботене, което ни изтощава и натоварва. Затова да помълчим поне виртуално по време на балийската Нова година – Ниепи – и да се прехвърлим в изолация на този красив остров. Тамошните хора са познати с тихата си радост, обгръщаща скромния им, но щастлив живот. Считаме, че можем да им се доверим и мислено да бъдем част от този празник на тишината.
Какво всъщност е Ниепи?
За почти цял свят Нова година е изпълнена с веселие, фойерверки, шум и несдържани емоции. Е, няма да намерите това на остров Бали.
Хиндуисткият празник Ниепи е денят, в който балийците честват своята Нова година, но според лунния им календар Сака Самват, чиято нулева година започва през 78 г., когато е коронясан древният император на Индия Шаливахан. Това поставя началото на ерата Сака Самват. Тази година на 25-и март, мълчаливо и вгледани в себе си, хората в Бали ще отпразнуват Новата Сака 1942 година.
Символиката зад тихия фестивал Ниепи
Балийският народ е като никой друг, както и неговата Нова година, но вярванията му са точно толкова човешки, колкото на всички народи на тази планета. Те са свързани с баланса във вселената и с борбата със злото, което балийците искат да заблудят с… мълчание.
Вярва се, че на този ден зли духове и божества витаят в небето над Бали и хиндуисткият народ иска да ги надхитри с тишина. Така островът ще изглежда необитаем и злите сили ще го напуснат, защото ще мислят, че не е останал никой, когото да измъчват. Така ще последва година, изпълнена със спокойствие и щастие.
Поради тази причина от 6 сутринта на този ден до 6 сутринта на другия разговорите, телевизията, музиката, всякакъв вид забавление, както и автомобилите, телефоните и изобщо всичко, създаващо някакъв шум, са забранени. Wi-Fi връзката изчезва. Нямате право да излизате от вкъщи, освен ако не е по спешност. (Някак познато напоследък). Не само хиндуисткото население е ограничено от поверията на празника, всички туристи също трябва да спазват рестрикциите. Никой не може да напуска Бали или да влиза на острова. Не може да се палят огньове, светлината е максимално ограничена и освен в тишина, вечерта Бали потъва и в тъмнина. Което е предпоставка за невероятни гледки, предоставени от звездния екран на балийското небе – неосветено и недокоснато от светлината на цивилизацията.
Дните преди Ниепи
Преди „Денят на мълчанието“ жителите на Бали започват да се подготвят за своята тиха битка със злото. Тази подготовка включва много шум и веселие, предшестващи Ниепи. Точно така! Контрастът тук е важен. След многото шумотевица и забързаност на подготовката, изведнъж всичко ще утихне и това ще създаде чувството, че всички са изоставили острова.
Множеството ритуали, които се извършват във времето преди Ниепи, са свързани предимно с пречистването и осигуряването на щастлива година. Първата главна церемония е Melasti. Тя се състои 3-4 дни преди празника и винаги се чества на плажа. Носейки ритуално бяло, било пеша или с каквото и да е превозно средство, всички се насочват за поклонение към най-близкия до селото плаж. Там се носят свещените предмети от храмовете – pratima, защото трябва да бъдат измити от Tirta Amerta – водата на живота, която обикновено е вода от океан или езеро. Чрез ритуалното измиване на свещените предмети се премахва цялата мръсотия от света и Ниепи може да се посрещне с пречистени сърца.
В деня преди свещения ден се извършва церемонията Bhuta Yajna, чиято цел е да възвърне баланса във вселената, между хората и в природата. За целта са нужни, разбира се, жертвоприношения. Как иначе да умилостивиш божествата? По обяд започва принасянето в жертва на живи животни на всеки кръстопът в селата.
Следва церемонията Pengerupukan, или иначе казано „да вдигнем, колкото се може повече врява!“. Всяко домакинство трябва да направи възможно най-много шум. Позволени са викове, музика, силен смях и най-вече блъскане по гърнета, тигани и бамбукови стъбла. Вярва се, че тази шумотевица ще прогони злите духове, които витаят в този период.
По залез слънце идва ред на може би най-вълнуващата част от церемониите. Парадът с Ogoh-ogoh – огромни карнавални статуи, направени предимно от бамбук, хартия, стиропор и дрехи, готови месеци преди настъпването на Ниепи.
Те представляват най-вече зли персонажи от хиндуистката митология и се вярва, че ще пречистят лошите сили от хората. Мъжете ги носят на раменете си, обикаляйки селото и придружени от силна музика. На няколко пъти злите статуии се завъртат три пъти, за да бъдат объркани демоните.
В края на парада фигурите се закарват на гробището или на плажа, за да бъдат ритуално изгорени. Поредният символ на пречистване преди „Денят на мълчанието“.
И ето, че той настъпва. Всички ще се събудят във и от тишината. Светът е така застинал, че космите на ръцете ви биха настръхнали. Без излишен шум.. без никакъв шум. Това е времето, в което да потънете в себе си и да се вгледате във вътрешното си огледало. Време за размисъл, но и за пълна хармония. Време, в което всеки да се преоткрие, да излезе от зависимостта на технологиите и да се абстрахира от излишното. А понякога това са думите. Да помълчим
