През месец януари актьорът от „Теорията на всичко“ Еди Редмейн стана на 38 години и е в листата на най-младите актьори, печелили Оскар. Въпреки това артистичните проекти за него не винаги са се получавали. С прекрасната си и органична игра обаче той получи дори признанията на самия Стивън Хокинг, което доказва, че трябва да се поемат рискове, а резултатът може да бъде изненадващо блестящ.
В изготвения списък с британски актьори, които биха могли да изиграят сложната трансформация на физика в „Теорията на всичко“ Еди Редмейн никога не е присъствал. Как тогава той успява да изиграе ролята на живота си?
Редмейн е лондончанин и като такъв е много изискан – в държанието си и в облеклото, нищо че е почти далтонист. Казва „почти“ и се забавлява с това, защото не знае как точно да го обясни. Не вижда само черно-бяло, а смесва цветовете. Но, както казва той, съпругата му винаги му помага да не развали стила си и избира цвета на вратовръзката вместо него, така че да си отива с костюма.
Източник: gq-magazin
Най-вероятно отново съпругата му е помогнала да избере облеклото си и когато Еди отива на среща с режисьора Джеймс Марш, който се е наел с тежката задача да представи наситения живот на Стивън Хокинг на големия екран. Срещата успява да организира агентът на Еди и сега само от актьора зависи да успее да впечатли достатъчно Марш, за да може да влезе във високо профилирания списък с кандидат-актьори.
Трябва да се представи добре. Срещата е в 4 следобед. В един пъб. Марш се насочва към бара и когато пита Еди какво иска да пие, той бързо казва „бира“. Режисьорът се връща с бира за Еди и кафе за себе си, актьорът веднага съжалява за поръчката си. Това трябва да е първият гаф на срещата. Да пие пред режисьора… Накрая на срещата Редмейн е почти пиян след около 5 бири, а Марш – адреналинно кофеинен след тон кафе. И между тази първа и последна бира Еди се опитва да убеди режисьора, че това ще е най-голямата отговорност за него – да разкаже истинската история на едно семейство; че ще е най-необикновеното предизвикателство – да изследва и покаже различните аспекти на този сложен човек и да успее да ги свърже в едно чрез ролята си.
Считаната от Еди за грешка поръчана бира (и другите след това) всъщност се оказват част от магията, която се е случила на края на срещата. Джеймс Марш казва, че въпреки дългия лист с актьори, които са имали предвид, Еди Редмейн е бил първият и последен, с когото се е срещнал, защото той бързо го е убедил, че ще направи нещо великолепно с ролята. Смесицата от страстта, която е показал на срещата и… страха, който също не е останал скрит. Да изпие поне 4-5 бири пред него му е показало, че е просто човек, че се страхува като всеки, но въпреки това се стреми на всяка цена към целта си.
След като получава телефонното обаждане с положителен отговор за ролята, Еди е в еуфория, последвана от винаги дебнещото осъзнаване, че всъщност работата наистина ще трябва да се свърши. Той осъзнава риска, поет от екипа на филма с актьор, който всъщност никога не се е обучавал за това… На края на снимачния период обаче Джеймс Марш споделя, че:
„Това, което Еди е направил, не само физически и психически, но и емоционално, е пределът на това, което един актьор може да постигне.“
След признанието на целия екип на продукцията остава да бъде получено още едно признание. И то не е номинацията за Оскар, нито спечелването му, а одобрението на самия Хокинг. Това е, което Еди Редмейн очаква с нетърпение и със страх, разбира се. Когато първата прожекция на филма приключва и светлините изгасват, медицинска сестра избърсва една сълза, стичаща се по бузата на Стивън Хокинг. Имало е моменти, в които той сякаш е гледал себе си. Това е признанието, което изпълва сърцето на младия актьор, дори повече от златната статуетка, която печели за ролята си, много повече, защото доверието в него е било оправдано.
Още една номинация за Оскар пристига през следващата 2015 г. за ролята му на транссексуален датски художник в „Момичето от Дания“. Иронично, тази поредна номинация е оповестена в нощта, в която Еди получава наградата за най-слаб поддържащ актьор – „Златната малинка“ – за ролята му във филма „Пътят на Юпитер“. За тази роля той признава, че може и да не е била най-добрата му, дори напротив, но е дал всичко от себе си. Както винаги. И това е важното. А дали се е получило? Не е ясно. Той знае, че никога няма гаранция. Но всяко преживяване е важен опит.
Тази година очакваме Еди Редмейн да се появи в драмата по реални събития, случили се през 1968-а, „The Trial of the Chicago 7“ на сценариста и режисьор Арън Соркин. Лента, с която Еди се шегува, че малко по малко се придвижва напред във времето, тъй като сме свикнали да го виждаме в драми, които ни връщат назад във времето. Сега той върви към съвремието, смеейки се, че най-накрая ще носи на снимачната площадка дънки, а не костюм.
След всички успехи той все още не вярва, че може да отиде на Оскарите и да се чувства нормално. Защото няма нищо нормално в това. Неговата скромност е това, което впечатлява най-много у него. Почти може да забравиш, че е спечелил Оскар. Дори самият той сякаш забравя. Но статуетката му е в апартамента му в Лондон и му напомня. Напомня, че винаги трябва да опитваш. Дори да нямаш гаранция.
