Този текст няма да говори за щастието на любовта, за трепетите на чувството, за тъгата на раздялата, за розови сърца или дори за червени сърца, чийто вид кардиолозите преценяват с други очи. Той няма да говори и за прословутия зелен тунел, през който преминава железница и който също е наречен „Тунел на любовта.“ Този текст ще (се опита да) говори за изобретяването на любовта, а в тази тема няма как да не се позовем на британската писателка Анджела Картър, която казва, че и двете – и порнографският и сантименталният, романтичен разказ са измислени по идентични начини, обслужват идентични интереси и създават идентични образи. А ако си говорим за изобретяването на любовта, няма как да не си говорим за Тунелите, а понякога и за Фуниите на любовта, както можем да чуем в долното парче:
Понятието tunnel of love изглежда се ражда в Щатите и парковете за забавление от началото на века, по-специално този в Палисейдс Парк, наречен Старата мелница. Едни от най-известните сред тях се намират на Кони Айлънд – островът в нюйоркския залив, съединен със сушата чрез първия изграден още през 1824-а мост. Близостта на Кони Айлънд с Манхатън започва да привлича почиващи през 30-те и 40-те на ХIX век, когато вече е построен и първият хотел там. До 60-те няколко железопътни линии са изградени за почиващите, а през 1868-а е построен и първият курорт „Brighton Beach“, по подобие на Брайтън във Великобритания. До края на века курортите вече са три – Манхатън Бийч, Брайтън Бийч и Уест Брайтън, а най-популярният сред тях е Уест Брайтън, свързан и с лунапарковете и развлеченията, предлагани там. Сред тях е и първото влакче на ужасите на Кони Айлънд, което е отворено за посещения в далечната 1884 г.
Съвсем в началото на ХХ век парковете за развлечения на Кони Айлънд са три – Луна Парк, Дриймленд и Стипълчейз парк, снабдени с множество атракциони, въртележки и пързалки, влакчета, и привличащи няколко милиона туристи годишно. Първото влакче е построено през 1884 г. в близост до Elephantine Collossus – седеметажна сграда във формата на слон, в която наред с другите забавления е имало и публичен дом. Пожарът в Стипълчейз Парк през 1907 г. налага паркът да бъде построен наново. През 1911 г. изгаря Дрийм Ленд, който никога не бива възстановен, а през 1957 г. на негово място е построен New York Aquarium. След 20-те започва ера на упадък за парковете за забавления на Кони Айлънд. В разгара на Втората световна война през 44-а година голяма част от Луна Парк изгаря. Две години по-късно той е затворен за постоянно и продаден на компания, която възнамерявала да го разруши, за да построи жилища за ветарани от войната и техните семейства. През 1964 г. Стипълчейз Парк е окончателно затворен, по време когато в околностите е имало много атракциони, също затворени или пред затваряне. Мястото е продадено на предприемача Фред Тръмп (о, каква интересна изненада!), който обявява, че иска да построи луксозни жилищни сгради – нещо, което тогава се случвало на целия Кони Айлънд. Тръмп-баща разрушава Павилиона на забавлението, част от Стипълчейз Парк, на публична „церемония“ през 1966 г., за да построи на негово място 49-метрова сграда.
Множество пъти предназначението на терените е било променяно, множество планове за строеж на сгради са били проваляни или осъществявани, а крайбрежните алеи са променяли маршрутите и близостта си до водата на залива. Един от тези атракциони си печели особена популярност в началото на ХХ век и се превръща в нещо като емблема. Tunnel of love. Рекламен слоган за този атракцион гласи следното: „Steal A Kiss From Your Favorite Miss!“ Тунелът на любовта е преднамерено тъмен, а младите двойки го преминавали на лодка (почти като във Венеция). Всъщност идеята на атракциона е създадена първоначално в Лондон с оригинално име „Каналите на Венеция“. Името tunnel of love, след като е буквализирано от самия атракцион, бива алегоризирано в масовата музика, заедно с почти паронимното за английския език funnel of love (фуния на любовта), за което стана въпрос по-горе. Един от знаковите примери е песента на Брус Спрингстийн (но Дайър Стрейтс имат парче със същото име):
В Тунелите на любовта влизали предимно млади хора, двойки, които искали да си осигурят малко романтична интимност, когато публичното ѝ показване се е смятало за неуместно. Вероятно това е причината тези тунели да се пръкват не само в атракционите на Кони Айлънд, а и навсякъде из Щатите, превръщайки се във водещо забавление и дори символ на цяла епоха. Всички тези лодки и пътешествия из затъмнени тунели имали, както можем да предположим, социална функция. Това рязко се променя с настъпването на сексуалната революция, а дори и още преди това. Атракционите променят характера си, любовта излиза от тунелите, подпомогната от децата на цветята и през 60-те едва няколко такива атракциони са останали на територията на Щатите, заменени от тематични паркове като Астроленд, плашещи скоростни влакчета, влакчета на ужасите и т.н. и т.н., та чак до годините на новото хилядолетие, когато e имало планове за строеж на спортен комплекс Sportsplex на Кони Айлънд.
Днес изглежда почти не са останали забавления с такъв „бавен“ и „романтичен“ характер. Любовта се е прехвърляла постепенно към други сфери, включително онлайн чат-групи, социални медии и прочее. Кината са различни, анимацията (тази от 40-те е ползвала тунела на любовта в сериите си) е различна, съответно е различно преживяването. Едно от малкото неща в Щатите, които напомнят за тунелите на любовта, е бирата със същото име, произвеждана, разбира се, от пивоварната „Кони Айлънд“ (с вкус на диня). Рекламното каре на сайта, ще цитираме, казва:
„Мистерията и романтиката са основата на всяка добра връзка и Тунелът на любовта е мястото, където всичко това започва.“
Отдолу пише, че бирата е извън продажба. Честит Свети Валентин.
