Във въздуха, освен любов, се носи мирис на барут, хвърчат гилзи от „M1918“, стъкла от „Форд V8“ и кръв от двама души, които се обичат. Така приключва всичко. Бони и Клайд са мъртви. Много хора не знаят как да реагират на новината. За последните четири години двойката е придобила митологичен статус. За сметка на това агентите във Федералното бюро за разследване могат да си отдъхнат.
Има две страни, от които можем да гледаме историята на Бони и Клайд. Едната е гледната точка на Холивуд. Тя е романтичната одисея на двама влюбени, които са принудени да бъдат престъпници, за да могат да оцелеят в най-бедното време в историята на САЩ. „Ние срещу света“ и любов, която узаконява всичко. Другата страна е страната на фактите. Там Бони и Клайд са убийци и престъпници, които бягат от закона и причиняват болка на всеки, който се опита да ги спре. Те се безмилостни и методични и вярват, че живеят отвъд закона. Истината е някъде по средата.
Бони и Клайд по време на бягството си, 30-те години. /WLRN/
За да схванем действията на Бони Паркър и Клайд Бароу, сме длъжни да се запознаем с контекста на времето. През зимата на 1929-та фондовата борса в Америка се срива. Това повежда целия свят в десетилетие на мизерия и публично недоволство, което неизбежно завършва с Втората световна война.
Но конкретно в САЩ и по-конкретно в Тексас, нещата са толкова зле, че е абсурдно от днешна гледна точка. Фермите опустяват, а животните измират, защото нямат храна. Всеки трети мъж между 20 и 45 е безработен. Повечето банки се сриват и с тях изчезват всички спестявания на клиентите им. Деца и старци са гладни. Болници остават без служители. Полицията няма средства за оръжия и автомобили, което дава предпоставки за престъпления. Кражбите са ежедневни. Бездомниците са безброй. Само в Тексас за две години се самоубиват повече от 9000 човека, защото не виждат изход. Хората са отчаяни и не вярват на правителството си, което се опитва да ги убеди, че трябва да се стегнат, за да преодолеят тази „Голяма депресия“.
Мъже чакат за безплатна супа по време на „Голямата депресия“ /The Bell/
С тези две думи също мога да опиша и връзката между Бони и Клайд. Той е син на фермери от малък град малко извън Далас. След като финансовата криза удря силно семейството му, той, четиримата му братя и родителите му остават бездомни. Решават да се преместят в Далас, където живеят в затворената си каруца в едно от най-жестоките гета по време на депресията. Клайд Бароу е отраснал като низвергнат, той не познава нищо друго освен мизерия, глад и насилие. Това естествено го поставя в положение, в което трябва да избира, какво ще прави с живота си. Единият вариант е да се мъчи да намери работа и да се надява, че страната ще се стабилизира, другият е да стане престъпник и да взима насила, каквото може. Той избира първият вариант и след много време прекарано в търсене на каквато и да е работа той се хваща на място, на което никой не иска да работи – крайпътна бензиностанция.
За годината, в която работи там, бензиностанцията е ограбвана почти ежедневно. Той е пребиван от престъпниците и не изкарва почти никакви пари за семейството си. След време спира да се съпротивлява на обирджиите и дори им сътрудничи в изнасянето.
Бони Паркър също решава да хване праведния път и на тринадесет става сервитьорка в малък локал в центъра на Далас. Тя също живее в гетото на Клайд. Бони носи артистична душа и обича да пише поеми и къси разкази, тя иска да стане автор, но е немислимо в тези кучешки времена, затова тя сервира на хора, които не могат да си платят. Баща ѝ умира след побой, майка ѝ работи в циментова фабрика, а Бони се грижи за по-малките си брат и сестра. На деветнадесет тя се жени за Рой Тортън – лошо момче от квартала с репутация на изпипан крадец. Няколко месеца след сватбата им той е хванат и пратен в затвора. Те никога не се развеждат.
Бони и Клайд по време на бягството си, 30-те години./getty/
Никой не знае кога и къде Бони среща Клайд, но трябва да е било някъде в Далас и най-вероятно е било любов от пръв поглед, защото след срещата им те никога не се разделят повече. Те споделят една и съща омраза и разочарование към системата, която ги е ограбила от младостта им и решават, че е време да вземат своето от нея.
Клайд прави първата си кражба през 28-ма. Той разбива сейф и се опитва да избяга с крадена кола. Властите го хващат и той е пратен в затвор „Истахам“. Ако Клайд не беше прекарал време в този затвор, вероятно нямаше да се превърне в убиец. „Истахам“ по онова време се е славил с безскрупулните си надзиратели, които са се гаврили по най-нехуманния начин със затворниците. Той е бил измъчван, пребиван, сексуално и психически тормозен и честно казано осакатен във всеки един смисъл на думата. Единственият начин да си тръгнеш от „Истхам“, освен мъртъв, е да имаш достатъчно голяма контузия и да те преместят в затвор с адекватна болница. Клайд моли един от съкилийниците му да отсече с брадва два пръста от крака му. Но това не проработва и той остава в затвора.
През 1930-та Бони успява да внесе автоматична пушка в затвора и да я даде на Клайд. Така той бяга от „Истхам“ и ще продължава да бяга до края на живота си. Бони тръгва с него, без изобщо да си помисля друго.
Бони и Клайд по време на бягството си, 30-те години./pumpjackpress/
В главата на Клайд Бароу се заражда фикс идея. Той иска да събере, колкото се може повече пари и оръжия, за да нападне „Истхам“ и да освободи колкото се може повече престъпници от там. Той е методичен и последователен. Оборудван е с най-добрата и мощна кола на времето – Ford V8 B-400 и военна автоматична пушка M1918. Това му дава превъзходство над местните власти, които карат личните си автомобили и са длъжни да купуват оръжията си сами, защото държавата няма пари.
Бони и Клайд изминават повече от 12 хиляди километра за година и половина в бягството си от закона. Клайд кара по щатските граници и се възползва от правилото, което не дава право на местната полиция да прекрачва щатските предели в преследване на престъпник. Това правило ще бъде променено след като са заловени.
По пътя Бони пише поеми и помага в кражбите, а когато ѝ се налага стреля и убива полицаи. Двамата стават пословични за простолюдието, което живее в мизерия. За тях те са съвременната версия на Робин Худ и често местните ги прикриват от властите.
Колата на Бони и Клайд след барикадата на полицията,1934г. /flikcr/
Клайд така и не успява да изпълни плана си и да освободи затворниците от „Истхам“. Защото на 23 май 1934-та, след четири години прекарани в бягство, грабежи и убийства, Бони и Клайд са пресрещнати от полицейска блокада, организирана от „ФБР“, която изстрелва повече от 400 куршума в тяхната посока.
