Последна трета част от репортажите в Бразилия!
Сигурна съм, че в последната трета част ще научите неща за България и българите, които ще ви удивят и ще ви накарат да се почувствате наистина горди. Но без онзи сладникав привкус, а с ясното съзнание, че сте научили за съдбата на достойни и смели хора.
По последни данни българите в Бразилия са в рамките на 60 хиляди. Над 6000 от тях са потомци на бесарабските българи и гагаузи, които през 1926 г. осъществяват първата емиграционна вълна. От България в този период също заминават за Латинска Америка, но повечето от тях се установяват в Аржентина.
В следващите години емиграцията е предимно на хора, които напускат Европа в навечерието на Втората световна война, какъвто е случаят с бащата на Дилма Русеф, или след нея – студенти, учещи във Франция или Германия, които не пожелават да се върнат в страната. Има и такива, които бягат от комунистическа България.
Може да се каже, че след демократичните промени се осъществява втората емиграционна вълна в посока Бразилия. Това вече са хора с добро образование, квалификация, които търсят по-успешна реализация на бразилска земя. Най-много българи от старата и новата имиграция има в Сао Пауло – най големият мегаполис в Южна Америка – финансов, икономически и търговски център на Бразилия.
Българската общност винаги се е стремяла да има своя организация, правят се няколко безуспешни опити. Така се стига до 1996 г., когато по инициатива на Жулио Димов, българската общност е представена в Музея на имиграцията в Сао Пауло по повод 70 години от първата емиграционна вълна – показахме ви го в първата част. Същата година се създава и Културната асоциация на българския народ в Бразилия.
Основните цели на асоциацията са свързани със запазването на българските традиции, език, фолклор, кухня. Направен е регистър на много фамилии с български корен от различни бразилски щати и от други латиноамерикански държави. Организират се събития, свързани с България и българската история. Едно от най-големите е честването на 80-годишнината от началото на българската имиграция в Южна Америка.
Многоуважаваният Жорже Косиков е юрист по образование, от първото поколение бесарабски българи, които са родени в Бразилия. Един от основателите на Културната асоциация на българския народ в Бразилия – „Българи“. През 2005 г. и 2007 г. излизат двете му книги, посветени на българската имиграция в Бразилия. Първата вече е преведена на български език, предстои нейното издаване от Държавната агенция за българите в чужбина.
Да съхрани историята на бесарабските българи и гагаузи, дошли да търсят по-добър живот на бразилска земя, Жорже Косиков приема като своя мисия, убеден в приноса на своите предци за формирането на бразилската история. Заедно с това огромното му желание е в България да научат за съдбата на неговите предци, защото в интерес на истината, фактът, че българската имиграция в Бразилия от началото на ХХ в. всъщност е бесарабска, е твърде неизвестен.
Малко са хората, които знаят, че през 1926 г. близо 10 000 българи и гагаузи напускат Бесарабия в посока Бразилия. Причините за това са няколко: след края на Първата световна война Бесарабия, която е била в рамките на Руската империя, е анексирана от Румъния. Властите започват да преследват нейните жители, включително и българите, отнемат земите им, затварят училища, църкви.
По това време, поради премахването на робството и нуждата от работна ръка за плантациите, Бразилия започва да привлича нови имигранти (заселници – да се прави разлика с емигранти, което означава изселници). От уста на уста се разнасят истории, че бразилските власти осигуряват земя, къщи, всичко необходимо, за да започнат нов живот. Но действителността се оказва съвсем различна – принудени са да работят като роби на кафеените плантации.
Това не сломява непокорния дух на бесарабските имигранти, които бягат от фазендите, заминават за Сао Пауло и намират работа в многобройните фабрики.
Всъщност бесарабските българи осъществяват двойна емиграция – в края на 18 век от България към Бесарабия, за да избягат от турския гнет, и два века по-късно в посока Бразилия, подбудени от политически и икономически причини. Влияние оказват и други фактори: авантюристичният дух, желанието да забогатеят в Америка, като и онзи вътрешен стремеж към свобода, накарал предците им да напуснат България и да се заселят в Бесарабия.
Един от основните проблеми, с който се сблъскват бесарабските заселници с последици до ден днешен, е фактът, че техните предци пристигат в Бразилия с румънски паспорти, тъй като, както казах, по онова време – 1926 г., Берасабия е в границите на Румъния. Така те са „отчетени” от бразилските власти като румънци.
През изминалите години се раждат няколко поколения бразилци с бесарабски корен, много от тях продължават да изпитват нуждата да бъде призната националната им идентичност. Въпреки трудностите, свързани с географската отдалеченост и нелеките административни процедури, те подават документи за придобиване на българско гражданство.
Синовете и внуците на първите имигранти знаят за българските си корени от разказите на своите предци. Не говорят добре български език, но се отнасят с уважение към самобитността на своите корени. По-голяма част от тях имат желание да научат езика, затова Културната асоциация на българския народ в Бразилия е организирала курс по български език и история, който се води от Михаил Кръстанов.
В началото на ХХ в. новопристигналите бесарабски българи живеят предимно в рамките на своята общност. Неженените сключват бракове помежду си. Вече родените в Бразилия техни деца започват да се чувстват част от разноцветната бразилска нация. Родителите правят всичко възможно, за да изучат децата си, така още в първото поколение бразилци с бесарабски корен има хора с висше образование, които постигат добра професионална реализация и висок социален статус.
Сред тях на първо място ще спомена братята Мигел Жоао Косиков и Жорже Косиков, които през 2011 г. получават българско гражданство по заслуги, по предложение на Държавната агенция за българите в чужбина, заради своя принос към общността.
Срещата на членовете на Асоциацията се състоя по случай националния ни празник.На срещата присъства инж. Костадин Стойчев, търговски представител на България в Сао Пауло. Разбира се, бе почетена Баба Марта с размяна на мартенички, както и 8 март, тъй като срещата се състоя именно на тази дата.
Настоящият председател на асоциацията е Катя Паслар, която всички поздравиха за рождения ден. Изключително енергична и отдадена на общата работа, тя прави всичко възможно, за да поддържа усещането за съпричастност у всички българи, без значение дали са от старата или от по-новата емиграционна вълна.
С голяма радост ни посрещнаха Джаси Катя Карастан Нобóа – секретар на асоциацията, нейният съпруг Одаир и синът им Юри, които вече са идвали в България.
Соня Димов също е оглавявала Културната асоциация на български народ в Бразилия. Тя е дъщеря на Жулио Димов – най-светлата и обединяваща личност сред бесарабските българи, който доживя до 100 г.
Със Соня посетихме някои исторически места в Сао Пауло, за които стана дума в първия репортаж за Бразилия. Освен това, за да ни покаже своя баща – Жулио Димов, тя донесе семейния албум, запечатал образа на този изключителен родолюбец, който идва 14-годишен в Бразилия, но никога не забравя своите корени.
Нелсън Греков – член на асоциацията, включително е бил неин председател. Допреди няколко години преуспяващ бизнесмен във фармацевтичната индустрия, вече в заслужена почивка. Той произнесе прочувствено слово, подари на майка ми документални записи от честванията на 70-ата годишнина от идването на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия.
Жорже Косиков също взе дума и се обърна към присъстващите, като ги поздрави по случай всички светли поводи, които ги бяха събрали заедно.
Димитри Нешет и неговата съпруга Северина бяха дошли от гр. Белен, щата Пара, отстоящ на 2500 км от Сао Пауло. Но за тях разстоянията са преодолими, щом ще могат да се видят със своите patricios. На португалски тази дума се употребява в значение на сънародници, още повече, че имаше гости от България. С майка ми те се познават от времето на първото им идване в България.
Като стана дума за посещения, трябва да кажа, че те се организират от Ервант Бабикян – варненец, който вече 10 години живее със семейството си в Сао Пауло. За тази година планира третото идване на поредната група наследници на бесарабски българи, които опознават не само родината на своите предци, но и съседни държави.
Запознахме се и с Едуардо, внук на Александър Цанков – противоречива личност от българската история, професор по политическа икономия, министър председател на България. След края на Втората световна война е осъден задочно на смърт от Народния съд. С демократичните промени у нас е реабилитиран, а присъдата отменена. През 1945 г. емигрира в Аржентина, заедно със семейството си. Едуардо е син на една от дъщерите му.
Маурилио Дýдуш Силва. Дýдуш е фамилията на неговата майка с бесарабски корен. Маурилио е музикант, запленен от българския фолклор, донесохме му кавал и той веднага засвири на него. Сега очаква да се пробва и с българска джурá гайда. Специални поздрави на цялата фамилия – на майка му, баща му и седемгодишният му син, които също присъстваха.
Борянка Димитрова Стаменова – професионален готвач също беше на срещата. Тя се опитва да популяризира българската кухня и обичаи в Бразилия.
Вера Лусиа Лоренц – сърцат и усмихнат човек, чиято баба е бесарабска българка. Прекарахме с нея чудесен последен ден в Бразилия.
Последните думи запазих за семейството на дотор Мигел Косиков – неговата забележителна съпруга дотора Енеида и прекрасната им дъщеря Ана Фернанда, с които се запознах в Бразилия. Доктор Мигел, както разбрахте по-горе е потомък на бесарабски българи и изключителен човек, направил много за общността.
Неговата съпруга е лекар дерматолог, а дъщеря им стоматолог. Ще ви споделя за доктор Мигел, че е човек, който е създал университет, в който деца на българи са влизали с предимство. След като развива университета, го дарява на католически орден.
Мога да ви разкажа много неща за тях, но ще ги запазя дълбоко в сърцето си, защото заради тях научих значението на думата “saudade“ – така и не разбрах точния превод, но усетих чувството. Благодаря им за достойнството, деликатността и красивите моменти.
Бразил, você e um amor!
