Леко срамежлива, с поглед скромно реещ се навсякъде другаде, но не и директно в публиката. Чувство за дискомфорт пред оказаното влияние, което винаги се усеща в позата на тялото ѝ, в очите, които леко притеснително започват да шарят в пространството и в сладкия глас, и кикот на притеснително момиче. И това витаещо около нея чувство, че да бъде актриса е нещо неволно, което просто ѝ се случва, нещо като съдба, която тя не е търсила. Но съдбата не подминава никого. Въпреки че и до ден днешен тя шеговито подхвърля, че актьорските ѝ постижения са работа, която по случайност е получила, защото е успяла да измами всички и може би те скоро ще разберат и ще я уволнят, Рене Зелуегър е изключителна актриса. Това доказват безспирните аплодисменти на филмовият фестивал в Торонто.
Надписите започват да се редят на екрана, оповестяващи края на филма. Замесените в проекта започват да излизат на сцената: режисьорът, продуцентът, актьорът Фин Уитрок и… Рене Зелуегър. Двуминутен аплаус, по време на който тя се чувства очевидно притеснена от огромното внимание и едновременно трогната до сълзи. Двуминутен аплаус, който приключва само защото актрисата от „Дневниците на Бриджит Джоунс“ моли публиката да спре, докато сякаш постоянно се опитва да се скрие зад партньора си Уитрок или с жест да предаде вниманието към режисьора Рупърт Гулд. Внимание, което обаче остава концентрирано върху нея от основния критерий за успех в този фестивал – публиката. Внимание, което е напълно заслужено заради невероятното преобразяване на Рене Зелуегър в образа на холивудската икона – Дороти от „Магьосникът от Оз“ – певицата и актриса Джуди Гарланд.
И като всеки друг актьор, който няма нищо общо нито по външност, нито от гледна точка на вътрешен свят със своя персонаж, първоначално тя се уповава на физическото преобразяване, на различните слоеве, зад които да се скрие и които да ѝ помогнат. Тя иска всичко: перуки, пудри, лицеви протези, всичко, което поне външно да я доближи максимално до образа на изпълнителката на „Над дъгата“(Over the Rainbow), песента спечелила Оскар за „Магьосникът от Оз“. Но тук идва ролята на режисьора, чиято цел е да покаже по възможно най-естествения начин Джуди Гарланд. Той не иска нищо излишно да пречи на актрисата да се добере до същността на героинята си. Напротив – той се осланя на максимата „по-малко е повече“ и не само това, иска да изкара и самата Рене Зелуегър в образа на певицата. И така, Рупърт Гулд с помощта на екип от гримьори, успява да създаде възможно най-натуралния облик, който актрисата да поднесе на публиката, без да изгуби и себе си в него. Партньорът на Рене – актьорът Фин Уитрок – казва, че не успява да я познае първия път, в който я вижда пременена като Джуди. Метаморфозата е започнала.
Истинската трансформация обаче е в съзнанието на Рене Зелуегър. Позната като актриса на Метода (система на актьорската игра от Станиславски и развита в Съединените Щати от Лий Страсбърг), където проучването за персонажа и запазването му дори извън снимачния терен понякога е доведено до изключителна крайност от актьора, тя не излиза от образ дори и след края на снимки. Да остане в това емоционално състояние е от изключителна важност за утвърждаването на образа не само във вътрешния свят на Рене, но и в този на всички около нея. Това предаване на образа в пространството спомага за изграждането на една почти паралелна вселена, в която Джуди Гарланд е жива и върви сред всички, работещи в проекта.
Освен, че е превърнала психологическите прегради на певицата в свои, нейното обсесивно състояние на съмнение в собствените си способности и сковаващ сценичен страх (нещо, с което самата Рене се бори през живота си); освен, че е заживяла с нейната меланхолична и почти пагубна емоционалност, породена от зависимостите в живота ѝ; освен, че е взела на заем всички нейни специфични характеристики, като например как стегнато държи раменете и врата си, как хваща микрофона докато пее, тя се потапя и в още нещо, което е нейно – в нейния глас.
Рене Зелуегър е заявила отдавна певческите си способности като запомнящата се Рокси Харт в мюзикъла „Чикаго“, роля, носеща ѝ номинация за Оскар. Във филма за холивудската звезда от „Магьосникът от Оз“ обаче са нужни още качества. Качества, които според музикалния директор на филма тя притежава. И ние сами се убеждаваме, че е така, завлечени в това невероятно Джуди Гарланд измерение, в което попадаме, гледайки филма.
И макар дъщерята на Джуди, актрисата Лайза Минели, да не одобрява биографичния образ, който Рене представя, ние сме сигурни, че ще бъдете покорени и трогнати до сълзи от натуралистичната ѝ игра. От нейното буквално влизане в кожата на иконата от стария Холивуд. Актрисата като че ли прорязва реалността със своята игра, отваря портал и провежда една паралелна действителност, създавайки образ, в който Джуди Гарланд и Рене Зелуегър живеят в творческа симбиоза.
