“Между цирозата и свръхдозата“, „Исках да спя с теб, а ти не искаше да спиш сама“, „Вече няма острови за корабокрушенци“… Не, не е сюрреализъм, а авторът, който пее стихове като тези е Хоакин Сабина. Не е роднина на Дали и за разлика от него е консенсусна фигура. За стари и млади, за рокери и поети. И ето ги, четирийсетина артисти от няколко поколения израснали с посланията на Сабина се събират около 25 негови композиции и създават посветения му двоен албум „Нито толкова млад, нито толкова стар“. Най-възрастният и уважаван от компанията, връстник и приятел, част от дуета Серат-Сабина е Жоан Мануел-Серат. Сега в дуо с Росален (да не се бърка с Росалия, въпреки че звездите им изгряха по едно и също време).
Авторската песен е с доста проследими традиции в испаноговорещия свят. Тя е част от т.н. вълни на „отиване и връщане“, както с авторите си, така и с интерпретаторите им. Няколко подобни примера отдавна са стандарти и в джаза („Алфонсина и морето“, „Целувай ме много“), други прескачат или редефинират жанрове („Разкажи ми“, „Завръщане“), като част от текста на последната става нова история, разказана от Сабина и в случая преразказана от групата „Амарал“ с Маноло Гарсия („между дима и смеха, времето отлетя, а ти, както пее Гардел, искаше да се върнеш, макар и с увяхнало лице“).
Умението да превръщаш ежедневието в поезия без агресия, нравоучения и показни внушения не е изкуство за всеки. Особено, ако гледаме и личността, без значение дали е рапърът от крайния квартал или индепендентист – галеник на тези, срещу които протестира. Но ако някой иска да навлезе дълбоко в съвременните изразни форми на един език и на множество споделящи го култури, едва ли има по-подходящо занимание от внимателното слушане и защо не – припяване на теми като „На брега на камината“ („аз съм твоят понеделник и твоят махмурлук“), „На моите 40+10“ („дано съмненията ми да не се продават от вдовиците ми на битака“).
https://open.spotify.com/album/0aiLwoe2jZ7TWjbspnBn8K?si=po716TCCThGq9Qucem_pWw
Сабина къде на шега, къде на майтап твърди, че за да станат комерсиални, на песните му трябва повтарящ се рефрен. За израсналите с песните му обаче важното е, че е „ходеща енциклопедия“. Иначе както се пее във „Въпреки това“, без него „къщата е офис, коридор на влак в утрото, тъмен лабиринт, катранено перде пред погледа“.
