“Между цирозата и свръхдозата“, „Исках да спя с теб, а ти не искаше да спиш сама“, „Вече няма острови за корабокрушенци“… Не, не е сюрреализъм, а авторът, който пее стихове като тези е Хоакин Сабина. Не е роднина на Дали и за разлика от него е консенсусна фигура. За стари и млади, за рокери и поети. И ето ги, четирийсетина артисти от няколко поколения израснали с посланията на Сабина се събират около 25 негови композиции и създават посветения му двоен албум „Нито толкова млад, нито толкова стар“. Най-възрастният и уважаван от компанията, връстник и приятел, част от дуета Серат-Сабина е Жоан Мануел-Серат. Сега в дуо с Росален (да не се бърка с Росалия, въпреки че звездите им изгряха по едно и също време).
Авторската песен е с доста проследими традиции в испаноговорещия свят. Тя е част от т.н. вълни на „отиване и връщане“, както с авторите си, така и с интерпретаторите им. Няколко подобни примера отдавна са стандарти и в джаза („Алфонсина и морето“, „Целувай ме много“), други прескачат или редефинират жанрове („Разкажи ми“, „Завръщане“), като част от текста на последната става нова история, разказана от Сабина и в случая преразказана от групата „Амарал“ с Маноло Гарсия („между дима и смеха, времето отлетя, а ти, както пее Гардел, искаше да се върнеш, макар и с увяхнало лице“).
Умението да превръщаш ежедневието в поезия без агресия, нравоучения и показни внушения не е изкуство за всеки. Особено, ако гледаме и личността, без значение дали е рапърът от крайния квартал или индепендентист – галеник на тези, срещу които протестира. Но ако някой иска да навлезе дълбоко в съвременните изразни форми на един език и на множество споделящи го култури, едва ли има по-подходящо занимание от внимателното слушане и защо не – припяване на теми като „На брега на камината“ („аз съм твоят понеделник и твоят махмурлук“), „На моите 40+10“ („дано съмненията ми да не се продават от вдовиците ми на битака“).
Сабина къде на шега, къде на майтап твърди, че за да станат комерсиални, на песните му трябва повтарящ се рефрен. За израсналите с песните му обаче важното е, че е „ходеща енциклопедия“. Иначе както се пее във „Въпреки това“, без него „къщата е офис, коридор на влак в утрото, тъмен лабиринт, катранено перде пред погледа“.
