Родената в Каталуния Анна Луна ни връща към темата за „европейските” бразилци с албума си „Сама”. Уърлд-влиянията в него далеч надхвърлят босата и регионалните езици с гражданственост в Испания – нищо, че началото е „ Pais petit”. Приемаме го по-скоро като ”светът е малък”. Въпреки че в повечето източници тя е представена като испанска певица, в свои изяви тя не крие нито бразилските си корени, нито мястото на бразилската музика на вектор за изразяване на поезията и чувствеността – слуша я още преди да проговори.
Анна Луна е почитана преди всичко като джаз-дива с бразилска и уърлд насоченост. Пътят ѝ се пресича с формации от всякакъв калибър. Началото е с биг-бендове, актуалните са доста по-камерни. Изчистеността на саунда върви за ръка с безискусността на вокалното ѝ присъствие. В предишните си проекти Анна акцентира върху едни или други влияния, които са я формирали като певец, китарист и композитор. По повод албума си с джаз-стандарти „Sketches” Анна признава, че като пее бразилска музика, това изразява най-меката ѝ страна, а джазът – най-дивата. По този повод в един мадридски джаз-клуб отбелязват, че тя може едновременно да е и гейша, и самурай.
В последния си проект тя привидно е сама и споделя интимната си страна. Както в „Sketches” насред джаза песента на Серат за любимото Средиземноморие, така и сега каталунският бард е част от артистичната ѝ подборка („Лусия”), заедно със задължителните бразилски боси. Не липсват и песни на интернационални зееше, свирени дори от фламенкоси като Пако де Лусия и Питинго („Гуендолин”), използвани от Алмодовар („Мисли за мен” на Чавела Варгас) или просто хитове от края на 70-те с не един кавър/гавър („Върви си”). Заедно с авторските ѝ пиеси, албумът е още една крачка напред, но и встрани от репертоар, лесен за слушане:
