Звучи стряскащо, но всъщност социалните контакти около маса са сред основните спойки на обществото, както и антистресова терапия. Какво би било приятелско събиране без споделена радост, мъка и… питие? Какво би била една вечеря на свещи с любим човек без звъна на фокусиращите погледа чаши? Какво би бил един тезгях без облегнатите на него самотни сърца? Тези моменти имат своята музика. Музика, създадена от подобни моменти, мисълта за тях, усещането на неизбежността им. Музика, пасваща си с тях както всичко заобикалящо ни, когато настъпят. Виан, Азнавур, Брел са оставили класики в жанра – с тях и започваме.
Или пък не. Не всеки бунт е израз на отчаяние, както и не всяка глътка е щастие. Справка: Чавела Варгас, Том Уейтс. Имиджът на съвременните рокаджии нерядко се поддържа с напитки с техните имена, албуми, знакови композиции. Не че ще забравим лесно и “Come Taste The Band” или “Picasso’s Last Words: Drink To Me” (според градските легенди, написана от Пол Маккартни пред смаяния поглед на Дъстин Хофман, след като прочитат заедно статия за последните думи на Пикасо – „пийте за мое здраве, аз повече не мога“). С тях завършваме.
Просто времената се менят и поведенията, свързани с тях също. В една своя документална поредица, Арте разказват за нестандартни винари, чиито произведения вдъхновяват нестандартни музиканти към съответните импровизации. Е, линкнатият епизод е за съседната на нацията, вдъхновила Яворов за извечния стих „те пият и пеят“. А „тя пие и живее“ резюмира историята на най-старата жителка на Земята, отишла си през юни – Грейс Джоунс, която в последните 62 години не е пропускала ежедневната си чашка уиски.
Досега нахвърляхме няколко идеи, свързани с доброто съчетание на различни музики с различни “социални лубриканти“ – кафе, бира, вино. Остава ни най-популярната напитка в света – чая и съпровождащите го церемонии и джаз-стандарти. Спокойно, запарваме го.
