Раби Абу-Халил е сред първите изпълнители на уд, осмелил се да го вкара в джаза още преди над четвърт век. “Всъщност, никога не съм се мислел за джазмен. Когато на 12 години си купих плоча на Телониъс Монк, бях привлечен от името му, но нямах представа, че това е джаз“ – признава Раби, когато го питам как е влязъл в джаза или обратното, как джазът е влязъл в живота му.
„Харесваше ми хуморът, който Монк вкарваше в музиката. После и Дзапа. Много трудно се получава.“ Сигурно затова, в концерта, който ще гледате има толкова опити на Раби да завладее публиката с истории на границите на абсурда. „Живеем в сюрреалистичен свят и се старая това да рефлектира в музиката ми“. От заглавията на последните му албуми, като че ли намирисва на протест? „Не вярвам, че музиката ми може да промени хората. Ако вътрешно не си готов за промяна, никой не може да те отвори към нея“ – песимистично разсъждава музикантът, свирил с най-големите и непрестанно търсещ себеподобни. Важното е да познават отлично традиционните си музики и да са готови да ги надградят. „Чистотата“ в изкуството за него намирисва на расова чистота, „вкусът на една манджа идва от различните ѝ съставки и подправки“ – категоричен е Раби.
В концерта му на тазгодишния фестивал „Джаз под ябълковите дървета“ в Кутанс, Раби Абу-Халил излезе на сцената със следните музиканти: Рикардо Рибейро (вокал), Гавино Мурджа (сакс, вокал), Джейръд Кейгуин (перкусии), Лучано Биондини (акордеон) и Кюдси Ергюнер (ней).
