До преди половин век Дон Кихот битуваше в преводите на български като Ламанш(с)ки. Сигурно и досега има хора, които бъркат испанската провинция с департамента в Нормандия до едноименния (на френски) канал.
Е, и на двете места името е общо и е свързано с формата на ръкав. И на двете има пристанища – във Франция, истински, в Кастия – Ла Манча – Пуерто Лаписе, само по име. За него говори и идалгото, но няма сведения да е стигал дотам или да е част от „острова“, който дарява на оръженосеца си.
Някои от островите в Ла Манша не са френски, а по-скоро офшорни (Джърси, Гърнси), отколкото британски. Лозята в Ла Манча (20% от всичките в Испания) дават материал предимно за каталанска кава (макабео) и италиански вина (айрен). Но най-общото е вятърът. Работата с платната на мелничарите в Ла Манча ги приравнява в очите на другите с моряци.
До крилата на мелниците прелитат парапланеристи. А по пясъка по време на отлива в Ламанша хвърчат „крилати колички“ (уиндсърфове на 4 колела). Лично аз предпочитам самотния конник. Въпрос на гледна точка. И на точка (място) за живеене.
