Возите се в колата и слушате радио, или сте си пуснали VH1, или сте намерили старата си MP3-ка – няма значение, защото рано или късно в ушите ви ще влезе Миси Елиът. И когато това стане, най-вероятно, ще си зададете въпроса „Какво стана с нея?“.
В началото на века Миси Елиът влезе във всеки дом благодарение на MTV и промени хип-хоп културата. С крещящия си стил и леко гнусна естетика, Миси Елиът беше един от най-забраняваните от родителите артисти в България. Каналът се сменяше щом се появеше „Get your freak on“. За родителите ни беше немислимо, а за нас беше невиждано. Миси Елиът и Тимбърланд дойдоха и направиха прехода от гангстерския рап към поп-рап и то по много смел начин, на който само тя и той бяха способни. Но за всичко си има причина и Миси не е изключение, колкото и изключителна да е тя.
Три големи проблема хранят амбицията и дават тласък на креативната енергия на хип-хоп изпълнителката с най-много платинени албуми. Тези проблеми идват в три различни периода и последният обяснява липсата ѝ от музикалния свят, но ще стигнем и дотам.
Missy Elliot в гимназията /capital/
Мелиса Елиът се ражда през 71-ва година, три дни преди деня на независимостта на Америка, в Портсмут (Вирджиния). Тя е единственото дете в семейство, което не трябва да има деца. Още от ранна възраст Миси е отгледана в токсична атмосфера. Баща ѝ е бивш военен, който работи като заварчик в корабостроителницата в града, а майка ѝ е диспечер в енергийна компания. С две думи едва свързват двата края, но това не е проблема, за който стана дума по-горе.
Бившият военен се казва Рони и вече не е моряк, а е баща и съпруг. Той не знае как да се справя с прехода и след дългата си служба във военноморската войска на САЩ няма идея къде да насочва агресията си. През седемдесетте да ходиш на психиатър е нещо обидно и срамно и Рони се справя с демоните си като ги потиска зад маската за заваряване. Това естествено никога не работи. След няколко чаши водка, Рони оставя насъбраната агресия да вилнее и често тя е насочена към съпругата му.
Мелиса е свидетел на ужасяващи сцени между родителите си, а с годините баща ѝ става все по-обсебващ. Стига се дотам, че след поредния побой над жена си, той изважда раменете ѝ и заплашва четиринадесетгодишната си дъщеря с пистолет. Няколко дни по-късно Мелиса и майка ѝ бягат.
Мелиса живее в постоянен страх от баща си и се моли да не го срещне по улиците. Тя е сигурна, че той иска да убие нея и майка ѝ затова, че са избягали. Това я прави изключително затворена в училище и се отразява както на психическото, така и на физическото ѝ здраве.
По време на гимназията тя е в изолация, но ходи на църква. Не заради литургията или молитвите, а заради хора. Там тя пее и получава единственото чувство за свобода. Освен момичетата и момчетата от хора, Мелиса няма много приятели в училище. Тя има един в квартала на име Тимъти Мосли, който се оказва достатъчен. Заедно с него и още три момичета Мелиса сформира група. Те се казват Fayze и първият им сингъл е продуциран от Тимъти (Timberland) Мосли.
След „First move“ между Миси Елиът и Тимбърланд се ражда неразделна връзка, но тя е стриктно професионална, защото Миси е гей. Но по това време всичко се пази в тайна. В рап културата няма място за хомосексуалност и Миси Елиът крие факта, че не харесва мъже. Ще ѝ отнеме десет години, докато заяви пред света сексуалността си и да се ожени за дългогодишната си приятелка.
След време Миси си тръгва от Портсмут и заедно с Тимбърланд и майка си отива в Ню Йорк. За да не се бори с вътрешните си проблеми, тя ги потиска (както Рони) и влива цялата си енергия в музиката. За разлика от баща си, тя успява да обърне агресията в нещо позитивно и креативно. Пише текстове, Тим прави бийтове, а артистите, с които работят в ранните 90-се, правят хитове. Изпълнители като TLC, Destiny’s child и Aliah.
Креативното дуо бързо се затвърждава в нюйоркската сцена и предложенията валят отвсякъде. Но Миси иска да прави своя музика. Тя започва да пише за себе си, а не за другите и след няколко месеца се ражда първият ѝ платинен албум. Supa Dupa Fly е нещо, което до този момент не е правено. В същата година, в която излиза дебютният ѝ албум, се появява „Life after death“ на Biggie, „Wu-tang forever“, „In my lifetime vol1“ на Jay- Z и първият албум след миналогодишната смърт на 2Pac.
Трудно е да си представите, че изобщо някой си е купил албум на едно пълно момиче от Вирджиния. Supa Dupa Fly става платинен за няколко месеца. Ясно е, че посоката на хип-хопа леко се променя и Миси Елиът първа тръгва по път, различен от омраза и дистракове. Музиката ѝ е обединяваща и общовалидна за всички, които я слушат. Няма разделение на крайбрежия и групировки, има само добри вибрации, велики бийтове и оригинален стил.
За следващите осем години Миси Елиът издава шест албума, всичките от които стават платинени. Тя се циментира като водач на нов, алтернативен хип-хоп и повлича крак за следващата вълна рап артисти.
През 2005-та Миси решава да си направи почивка от постоянните турнета, записи и продуциране на други артисти. Тази почивка е трябвало да е година, но продължава и до днес, защото по време на паузата ѝ е диагностицирана с Базедова болест. Автоимунното заболяване ѝ предоставя най-трудното изпитание досега. Тя започва да губи килограми с невероятно бърза скорост, мигрените са ежедневни и психиката ѝ е разклатена. Тя минава на бета-блокери, за да регулират абнормалното действие на щитовидната ѝ жлеза и Миси Елиът вече не е същата.
След близо осем години прекарани в битки с болестта, докторите успяват да стабилизират изпълнителката и тя се връща на работа. Тази година се очаква официалното ѝ завръщане с нов албум, но все още няма достатъчно точна информация. Затова само можем да чакаме.
