Когато се запознах с Шърли Хорн в парижкия „Ла Вила“ не знаех, че е родена навръх Първи май. Обичах и обичам музицирането ѝ, присъствието ѝ и най-вече тишината между нотите. Ще ги откриете и в този концерт във „Вилидж вангуард“ от 1991, годината на голямото ѝ завръщане. Обстановката напомня тази в Париж. Две години по-късно сайдмените ѝ са същите, само ръкавиците ѝ са черни:
Единственото, което ми остана е сниманата подложка, върху която стоеше подарената ми от нея флейта с шампанско, автографа за Джаз+ с правописна грешка (може би се бе колебала дали не става дума за блус) и разбира се, гласът ѝ в джингъла ни. Подписаните от нея дискове се оказаха в ръцете на крадци, които едва ли са ги слушали – за разлика от други от старата ми колекция, така и не ги открих на стария площад „Славейков“.
Но предупреждението ѝ „You don’t forget me“ (специалната история с Майлз) се оказа вярно, както и признанието ѝ, че когато е правила версията си на „Estate“ не е знаела, че става дума за лято. Но всичко това са само прашинки от „Beautiful love“(с Тутс Тилеманс) всемира на Шърли.
