Към поредния италиански джаз-стандарт, Estate, тръгваме от неговата пародия. Един джазмен – Бруно Мартино, пише как мрази лятото (estate), година по-късно друг – Лелио Лутаци, добавя U и променя смисъла в статуи (le statue). Така пародираното първоначално заглавие Odio l’estate/le statue се променя впоследствие на Estate, за да е ясно за какво иде реч! Не че хората-статуи най-вече през лятото не си оспорват монетаризираното внимание на туристите – едноминутният клип в началото с „гавъра“ е достатъчно експресивен.
Защо обаче лятото може да бъде и мразено? Непоносими жеги, последвани от непредвидени захлаждания. Буквално, но в случая – преносно. Горещо влюбване и студена раздяла. Затова и текстът навява зимно прохлада („… и снегът ще затрупа всичко наоколо… мразя лятото…“).
Късметът на Мартино е, че при турнето си в Италия популярният вече в целия свят Жоао Жилберто открива песента и я вкарва във вечността. По-късно се появява и адаптацията й на английски, като ненадминато остава минималистичното й изпълнение от Шърли Хорн (в случая – на фестивала в Берн през 1990), с което завършва видеото ни.
В плейлиста предлагаме оригинала и версии (включително инструментални) от различни периоди в последващия го над половин век. Единият от изпълнителите – Виницио Капосела е и автор на предговора към излязлата година след кончината на Мартино книга „Odio l’estate“- Bruno Martino e il più famoso standard jazz italiano на радиоводещата Паола де Симоне.
През 1965-a Мартино се опитва да повтори успеха си с подобна песен – E la chiamano estate, издадена на обратната страна на изпълнението му на „Момичето от Ипанема“. В последните години италиански и бразилски джазмени отново се връщат към парчето – може би заради появата на едноименния филм с неостаряващата Изабела Ферари, участвала през същата 2012-а и в творбата на Уди Алън To Rome With Love.
