Преди половин век Ела е на 52, а фестивалът в Монтрьо – само на 2. Но добрия навик на Клод Нобс да документира на аудио и видео всичките си концерти е още оттогава, макар и в черно-бяло. Няма да забравя часовете, които съм прекарвал при трите ми ходения там от 1996 насам в залата в Шато Шийон, където нон-стоп се прожектираха концертите от предишните издания на фестивала.
В репертоара на Ела от 1969 имаме еклектичен подбор, който не е чужд и на боса-новата, и на поп-рок вълните, заливащи света вече цяло десетилетие. Парчетата на Жобим, Клептън, Ленън и Маккартни само са доказателство, че за великите, разделението на жанрове (както и определенията на фестивала) са нещо твърде условно, а скат-импровизациите на Ела неслучайно я нареждат начело на джаз-дамите за всички времена. Да е честита!
