Чинция Тедеско вече не е изненадата от преди години, когато изпя с джаз-настроение Верди. Пророческата ѝ интерпретация на “La Donna e mobile” я отведе – не и без вдъхновението от Ела Фицджералд („Мистър Паганини“) към албума „Мистър Пучини“. Не че Верди и Пучини не са били подхващани в джаз-идиом от имена като басиста Дитер Илг („Отело“) и пианистите Стефано Болани („Джаз в Берлинската Филхармония“ – 2017) и Данило Реа (с тромпета на Флавио Болтро в „Опера“). И трите албума са на един и същ издател, АСТ, като първият и последният са от една и съща година, 2011. Флавио Болтро е солист и в „Che gelida manina“ от наскоро излезлия „Мистър Пучини“. Други големи имена, звучащи често в „Дуенде“ с участие в „Мистър Пучини“ са акордеонистът Антонело Салис във „Vissi d’arte vissi d’amore“ и саксофонистът Хавиер Джирото в „E lucevan le stelle“.
Чинция е интересно явление във вокалния джаз. Завършила с „Cum Laude” информатика, тя предпочита певческата пред компютърната кариера. В никакъв случай не става дума за прехвърляне на стилистика от лиричното белканто в поредните „джази“ версии. „Recondita Armonia“ си е първокласен суинг, „E lucevan le stelle“ става хабанера, „Quando me n’vo’“ напуска ритъма, познат ни от „Бохеми“, за да се доближи до стандарт от “The Great American Songbook”. Но освен като певица, откриваме Чинция и като автор на английски текст към „Хора без думи“ от второ действие на „Мадам Бътерфлай“. За него пред „Кориере делла сера“ тя споделя, че това е „вик на влюбена жена, когато любовта умира“.
Ако Пучини е смятан за продължител на Верди, изборът на Чинция не е учудващ. След първоначалния скептицизъм, с който е посрещнат албумът ѝ за Верди, идва предизвикателството с Пучини, макар че за мнозина той е по-податлив на джаз-интерпретации. Ако можем да говорим за съзнателно поети рискове, овладяването им идва по две линии. Първата са перфектните аранжименти с чувство за мярка в използването на всеки инструмент, без прехвърляне на оперна стилистика в партиите на виолончелото например. И втората – овладяните импровизации на Чинция, която не тръгва по лесния път, утъпкан от предшественичките ѝ, начело отново с Ела Фицджералд и нейното скатиране.
