„Между тях има точно 10 години. Още като дете мечтаех за албум като „Аванти“. „Аделанте“ го записах на десетата годишнина на „Аванти“, по време на предизборната кампания на Саркози. Дискът е против него. Записах на Първи май „Интернационала“ в Хавана. И да, знам след многото ми концерти в Полша, че в Източна Европа нещата са наопаки. Там революционните ми песни се приемат с насмешка. Но когато свиря собствената си музика, те я оценяват по това дали е хубава. А дали съм знаел, че Че, на когото е посветена единствената мелодия, присъстваща в двата албума, е убивал затворници? Времето е било такова, в което дори и да си добър, си убивал.“
На въпроса ми за разлика във фийлинга, когато свирят на Изток и на Запад, на Север или на Юг, и двамата бяха привидно споделящи универсалността на музиката – Джовани в по-голяма степен вярващ в общото между хората, а Христос оценяващ по-скоро комбинацията между душа и интелект в музиката, която правят. „Не можеш дълго да слушаш само три акорда блуз, нито нон-стоп Булез. Е, да, любителите на джаза сме милиони в световен мащаб, но в сравнение с останалите милиарди сме си малцинство. А проблемът на милиардите не е, че не харесват тази музика, а че нямат достъп до нея.“
С тези уточнения започна кратката ни среща с Джовани Мирабаси и Христос Рафаелидес след дългото им пътуване от Козани през София до Истанбул, където свирят на следващия ден след премиерата си в София. Маестро Антони Дончев бе не само добър да ни допусне до Светая светих – Първо студио, където Биг-бенда имаше записи, но и да добави лични щрихи към това какво е да си говориш с пианото още от малък:
Джовани Мирабаси: „За мен това бе магична кутия. За разлика от другите инструменти, където правиш звука сам, в пианото има една машина между частичката от пръста ти и струните. Това ме омагьосваше от малък!“
Антони Дончев: „Да, при пианото нещата са опосредствани, но като петгодишен исках да ми подарят брадва за рождения ден, за да го насека. Приятелчетата ми отвън си играеха, а аз свирех. И после си дадох сметка, че колкото и да е трудно, това е най-вълшебното занимание – да правиш музика“.
„Никога не губим същността на културите си – Манхатън е моя квартал“ (Христос). „Ние, италианците сме си по-близки до французите, отколкото гърците до американците“ (Джовани).
Това е нашата музика, тя е като класиката, а Джовани току-що отпразнува две десетилетия на сцената. И това ако не е класика!
Концертът е достъпен за живеещите извън София на официалната фейсбук-страница на Радио Бинар и тук. С благодарности към Италианския културен институт и Джаzz+ концерти.
Видео и монтаж Йосиф Кокончев
