В стрийм „Дуенде“ винаги сме си падали по пианото на Джовани Мирабаси. Не само защото още непълнолетен е акомпанирал на Чет Бейкър или защото почти няма европейска джазова премия, която да не е грабнал съвсем заслужено.
Може би тайната е в елегантното му туше ал‘италиано. В подхода му към стандартите (били те френски шансони, американски сонгбуук, корейски приспивни песни, танга или революционни химни), оставени ал‘денте, но с правилното песто („Syracuse“, “Arirang”, “Vuelvo al sur”). В инвенциите в концертните му импровизации, равнопоставящи мелодичното и ритмичното начало (“L’hymne a l’amour”). В неуловимите нишки, които го свързват с вокалите, на които акомпанира или може би обратното (Мелани Даан, Клер Таиб). Плейлистът ни в Дуенде включва много повече и различни пиеси, които липсват в този в Спотифай.
В София ще го гледаме в компанията на манхатънския вибрафонист от гръцки произход Христос Рафалидес, с когото в последно време кръстосват френските и атинските сцени:
