Когато в 2014 галисийската флейтистка Мария Торо се решава най-после да издаде първи албум с името си, тя вече има зад гърба си участия на една сцена с Джак Деджонет, Ришар Бона и Жан-Мишел Пилк.
Последният се отзовава на поканата й за пианист в “A Contraluz” (букв. – в контражур). Пиесите са нейни и фламенкото в тях е равностойно на джаза. Друг наш приятел, кубинският басист от зората на проекта „Еструна“ Йелси Ередия добавя афро-ритми в доста добре дозирани пропорции, особено в интрото на ”Babel“:
Краткото пиано въведение в началната „Cocodrilos” й разстила ритмични пътеки със ситни камъчета, потръпващи под богатите вариации на флейтата, с които на моменти се чувстваме като в английски парк. Заглавното парче и “Gitanos” са с доста изявена фламенко-същност, без обаче да се припокриват с познати „палос“ (алегриас, булериас, солеа…). И ако има парче, където влиянието на Хорхе Пардо да е безусловно, то е финалното, където детайлът е изящен, а финалната сцена – впечатляваща.
След нюйоркския си период, когато е записан “A Contraluz”, Мария се премества в Бразилия и това добавя нови звучности, не на последно място благодарение на работата й с ветерана – мулти(не)инструменталист Ермето Паскоал. Слагам не в скоби, защото пред погледа ми, в Кутанс, той обръщаше почти всеки предмет от обкръжението си в музикален инструмент, като особено внимание отдава на експериментите със звука на течностите – чуйте парчето им 55.12. Албумът е в цветовете на папагала арара (от фамилията ара) и в две от парчетата, където става думи за птици, чуваме и вокализите на Мария. Ето и разговора ни в Бинар лайв, където става дума и за Хорхе Пардо, и за природата в музиката ѝ, но най-вече за щастието да пътуваш и работиш с представители на различни култури, които непрекъснато те обогатяват.
Мария Торо с флейтата си гостува и на Бинар лайв (видео и монтаж Георги Петрински), а лайвстрийм на концерта й в Оле!фестивал може да се гледа от потребителите ни извън София във фейсбук-страницата на Бинар и тук. Плейлистът е тук:
