Всеки е чувал народната поговорка: „Никой не е по-голям от хляба“. Голяма част от нас, обаче, не знаят как всъщност се приготвя той. Хората от „Хлебна къща София“ са се заели с тази нелека просветителска задача. Освен популяризиране на хлебната култура, те са част и от т.н. „Солидарен хляб“ – благотворителна инициатива в партньорство със „Солидарна кухня“.
Идеята се осъществява за първи път края на септември 2017 г., като общностно месене за хора в нужда „Замеси и дари“. Оттогава се случва регулярно, през последната събота на всеки месец. „Солидарен хляб“ събира цяла палитра от хора – социални активисти, доброволци, хелботворци от общността, хора в неравностойно положение, чужденци, бежанци, които замесват заедно хляб.
Хлябът се раздава и споделя по време на „Солидарна кухня“ в неделя. Това е инициатива с цел споделяне на храна (и дрехи) с тези хора, отвъд благотворителността, солидарно, с пряко общуване и включване на неравностойните на максималната възможна степен в самата организация и реализация на акциите.
Идеята е, освен осигуряването на хляба, да се включват и хора в неравностойно положение, които да имат възможност да общуват с други хора, да споделят възгледи, мнения и идеи по дадени теми, да участват активно в приготвянето на хляба. Всяко месене се базира на основния метод за общностно месене и сплотяване на „Мрежа Хлебни къщи“ – „Театър на трохите“, който винаги е посветен на дадена тема (празник, международен ден, месене за Пирин и т.н.).
Театърът включва рисуване в брашно по темата. Всеки участник е поканен да нарисува и изобрази своята визия, мнение, послание, мисъл по темата, след което да я сподели с останалите. Получава се своеобразно, доста често и силно лично споделяне, което може да прерасне и в обща история на всички рисунки.
Месенето продължава с активна екипна работа и много весели моменти. Когато хлябовете се изпекат, се транспортират в солидарния клуб. Събитието е една от най-успешните и посещавани инициативи на „Хлебната къща“. Тя дава пространство и за споделяне и иницииране на други социално значими каузи, хората се „запалват“ и си поставят нови „мисии“ и начини, с които да подкрепят.
Например – събиране на зимни връхни дрехи, шалове, шапки и ръкавици, които се раздават на хора, които имат нужда в „Солидарния клуб“. Вече са се случили над 10 месения, всяко от които уникално само по себе си, с различни хора, емоции, атмосфера. Споделят се чай, плодове и сладкиши.
На всеки „Солидарен хляб“ се включват нови участници, все повече родители водят децата си, но си има и основен малък екип. От „Хлебна къща София“ – Здрава Воденичарова и Сандра Топалска, а от „Солидарна кухня“ – Иван Илиев.
„В „Солидарната кухня“ споделяме хляб и храна независимо от социалното положение на всеки, защото реално всички по един или друг начин сме в затруднено положение. Например, има възрастни хора, които не могат да излизат от домовете си – налага да им носим храната до дома. Това е трудна, но не и невъзможна мисия, стига всеки да има мотивация и да я върши с желание и любов“, споделя Иван.
По думите на Здрава Воденичарова, най-хубавото нещо е, че много хора се включват и винаги има по минимум 10 души, като допълнително идват и доброволци. „Миналото солидарно месене в „Хлебната къща“ беше с 30 души, хората се вълнуват от възможността да направят хляб и да го споделят с нуждаещите се“, твърди Здрава.
„Важно е да се каже, че освен месенето имаме и друга важна задача – да си общуваме, да говорим и обсъждаме важни за нас теми. Всичко това правим с помощта на нашия „Театър на трохите“. Той започва с разстилане на един тънък слой брашно по цялата маса, на който рисуваме своите идеи, мисли и представи.
Днес, например, си говорихме за пъстротата в нашето общество. Какво ни прави пъстри и доколко приемаме тази пъстрота. Самата ни инициатива е пъстра – идват хора от различни държави, често и бежанци, също и много деца. Така се ражда най-вкусният хляб“, казва с гордост Сандра Топалска.
Марина Карчинова, един от редовните участници при приготвянето на хляба, допълва: „Събирането на много хора винаги ражда нови идеи, защото всеки е различен, израснал е по различен начин. Хубавото е, че отпадъците след всяко месене се компостират и използват. Аз искам да доведа дъщеря си, за да я запозная с целия процес – от брашното, през замесването и до опичането на хляба. Така тя ще може да оценява всяка една хапка, защото не на всекиму е дадено да я има“.
Ако четейки това и на теб ти се прииска да се включиш в замесването на „Солидарния хляб“, съвсем скоро ще имаш шанс да го сториш. Следващата акция ще бъде проведена на 20 октомври. Този месец събитието ще е посветено на Световния ден за преодоляване на крайната бедност.
Фотографии: Владислав Христов
