Антонио Серано е артистът, който вкарва хармониката в новото фламенко. Познат ни е като концертиращ артист в последните формации на Пако де Лусия. Участва в двата проекта на Хавиер Лимон посветени на маестрото, за които сме си говорили тук.
Получава Латино Грами за първия – “Entre 20 aguas”. С другия – Пако де Лусия проджект го чакаме за откриването на Оле фестивал на 11 октомври в София. Участва и в още един спектакъл, посветен на Маестрото – “Silencio en llamas” на „Лус Канденте“.
Още 13 годишен се качва на сцената до единия от идолите си, Лари Адлер. На другия, благодарение на когото влиза в джаза – Тутс Тилеманс, посвещава един от последните си проекти, „Тутсолоджи“.
А в родината на Тутс – вече на цели 18, Антонио солира в Концерта за хармоника и оркестър с Белгийския национален оркестър. На класиката във всичките й измерения, Антонио е не по-малко верен, отколкото и на блуза, фламенкото, филмовата музика или джаза – плейлистът ни ви го доказва.
Двама от „кръстниците“ ни – Хорхе Пардо и Карлес Бенавент, също членове на септета на Пако, канят редовно Антонио в албумите си. Дуетите му са предимно с пианисти – от валенсианеца Алберт Санц до уругваеца Хосе Рейносо или аржентинеца Федерико Лехнер.
Много интересни са и тези с приятеля ни Хавиер Колина, а заедно с бившия „Кетама“, Хосеми Кармона, свирят в трио в албум, посветен на един от хората, подпомогнали началото на Джаз+ преди четвърт век – незабравимия колега от Испанското национално радио, Хуан Клаудио Сифуентес.
Гласовете, разчитащи на увличащи интродукции и експресивни сола са както фламенкоси (Диего Караско и Мария Толедо), така и боса-звезди (Иван Линс), ангажирани автори (Педро Гера) и дори племенницата на Тереза Берганца, отдадената на шансона Палома Берганца, за която обогатява акордеонните партии със соло на хармоника.
Дори и разностилни хитове като “Englishman in New York”, “Orfeo negro” и “Chariots of fire” звучат като нови благодарение на виртуозния му финал в първия случай, на свободните трактовки във втория и на цялостния лиричен прочит в третия.
На пръв поглед, подобна многостранност на интересите може да изглежда странна и дори объркваща, но мястото на един малък инструмент може да е достатъчно голямо в планетата на джаза, особено когато е очертано от фините краски на майстор като Антонио Серано.
И чак не ни се вярва, когато твърди, че се е паникьосал при поканата на Пако да свири с него. Отговарящ за всеки е в плейлиста!
https://youtu.be/oZYP2a9zYJM
