В разгара на бибопа, но и на желанието за равноправие на чернокожите музиканти, звездата Дизи Гилеспи кани в студиото съмишленика си със светла кожа и тъмни навици Стен Гец. В компанията на не по-малко ноторните Джон Люис (пиано), Сони Стит (алт), Хърб Елис (китара), Рей Браун (бас) записват от раз провокативния aлбум „For Musicians Only”. Каква е музиката само за музиканти и различна ли е тя в другите култури (бразилска, афро, европейска), участващи в правенето на този мелтинг пот, наречен джаз?
Достатъчен е бърз поглед върху първата половина на албума, където след свободната за импровизации от тримата солисти (Гилеспи, Гец и Стит) тема „Би-боп“ на Дизи, идват „Очи чёрные“ – римувани две години по-рано от Сачмо с „Калифорния“. Продължението е базираната на “I Got Rhythm” композиция на Дизи “Wee”.
Освен традиционен етиопски груув, на почит в пънк-джаз канала на Бинар, предлагам афро-прочита на класическите термини „камерна“ и „нощна музика“ от майстора на кората Балаке Сисоко и френския челист и основател на „Бумчело“ Венсан Сегал.
Френски блуз (Лиан Фоли) и суинг („Арико руж“) артисти преправят бивши рок-химни на 60-те и 70-те за музиката, която обичат, запазвайки бунта им.
Подобно е и влиянието на големите в босата върху Роберто Менескал и Маркос Вайе, които се включват активно в отбелязването на нейната 60-а годишнина. Музиката събира музикантите с не-музикантите и всъщност от последните зависи не малко как се чувстват тези, които я правят. А какъв по-хубав празник от споделеният?
Нарочният ни плейлист е за поне един час от него! Нашият стил е нашата музика и нашата музика – това е нашия стил.
