Що за човек би си кръстил поредната рожба с подобен оксиморон? Хейт на минимъла от един от неговите гении? Не, Рене Обри си е просто такъв. Финяга, който си пада еднакво по разредените височинни атмосфери (Altitudes) и хирургическата прецизност на звуковата интервенция (Petite fille). Заемките предразполагат към преосмисляне и изместване на очакването (Tango romantico). Със сигурност има хиляди начини да се чувстваме добре. Рене Обри ни дава хиляди+1 (I Feel Good). И веднага след това да ни стресне с ритмика от о-в Ява.
Любимец на Пина Бауш (балетът ѝ от 2004 Тен Чи включва неговата тема „Éléphant rose“) но и странно напомнящ ни „Амели Пулен“ от епохата на Сати. Лично за мен заглавната му тема е като духовна рожба на вече двайсетгодишната „Сиртаки в Хелсинки“ от албума му „Plaisirs D’Amour“, но любовните мечти, за разлика от песните, в които траят само миг, са обречени на вечни странствания (“Clear Water”). Дъждовните капки са наречени бамбукова китара, а „Dansons sous la pluie“ и „Piccola piogia” носят парфюма на влюбването. Останалото са птици в безкрая на безвремието („Oh My Love”).
„Хубаво е, че всеки открива различни неща“ – казва Обри и за да се съгласите или не с него е достатъчно да сравните реакциите на приятелите си, с които бихте споделили плейлиста в Спотифай.
