Над три десетилетия регионалните езици във Франция имат своите бардове, превърнали още с първите си албуми локалните мелодии в глобални химни. Някои от тях са редовни гости на плейлистите ни. Достатъчно е само да споменем корсиканците „И Муврини“ и „А Филета“, баска Пейо Сербиел и бретонците Алан Стивел и Денез Прижан.
Последният албум на Денез отново прехвърля мост и към друга силна страна на френската сцена – електрониката. Заглавието е двуезично и в превод означава „Хиляди пътища“.
По тях акапелата на Денез постепенно е обгърната от атмосфери на мъглива тайнственост и извечни традиции, включително една легенда изпята на френски, за случая преиначена с хепи енд.
Инструментариумът е разнообразен и съвсем на място, включително и нетипичния канун. Аранжиментите са завладяващи, без да изместват вокала от центъра на вниманието. Колаборациите са повече от успешни – пианото на Ян Тиерсен и естетския клип са само един от примерите за това.
Досегашните записи на Денез с кларинета на Луи Склавис и вокалите на Мари Бойне и Лиза Жерар в „Irvi“ (2000), заигравките му с боса-нова китара и ханг, гръцките химни и андалуските звучности в „An enchanting garden“ (2015) са показателни, че подобно на съвременното фламенко, световни джазмени и търсещи музиканти продължат да се вдъхновяват от гверца (разказаните истории) и кан-ха-дискана (песните за танцуване).
Ще ми се да вярвам, че казаното от Денез за смисъла на албума като крайна точка на следваните от него пътища, е само моментно откровение.
