Културизъм, диджейство и канарчета – не, това не е името на нова пънк група, това е светът на Димитър Славчев. Той е човек, който в голяма степен се доближава до това, което сме свикнали да наричаме античен идеал, или по-простичко казано – здрав дух в здраво тяло.
57-годишният Димитър по настоящем е фитнес инструктор и състезател по културизъм, освен това обаче той е един от малкото останали у нас действащи ретро-диджеи. Не на последно място Димитър е запален орнитолог, който се занимава професионално с отглеждане и селекция на канарчета. Комбинация колкото странна, толкова и романтично впечатляваща.
Въпреки че от шестнайсет години живее в София, Димитър казва, че никога не би се определил като софиянец, защото е видинчанин до мозъка на костите си. Първото му поприще е диджейството – повече от 15 години работи като дисководещ в „Балкан турист“ с псевдонима DJ Guta. След това идват смутните времена на мутрите и „Радка-пиратка“ и престава да се занимава с това, защото той, както и други професионални и лицензирани диджеи по онова време смятат, че е под нивото им да пускат подобна музика и да се въвличат в подобен тип „забавления“.
Следващите години Димитър изкарва прехраната си благодарение на частна строителна фирма за фаянс и теракота. Преди няколко години обаче диджеят Васил Громков се свързва с него и го връща към забравеното поприще. Те, заедно с Ники Русиновски и други опитни диджеи, започват да правят Диджей ретрофест в родния Видин.
През 2017 г. радио Бинар излъчи на живо видинския DJ Ретро Фест.
Димитър си дава сметка, че времената са се променили и говорещите диджей, така наречените емси-та, вече не са на мода, но това изобщо не пречи на ентусиазма му. Той работи както с плочи, така и с дигитални носители, но главното разочарование идва от това, че много често хората просто искат музика, която не само не е по негов вкус, но и дори изобщо я няма в листата си.
Второто голямо хоби на Димитър е най-ексцентричното – той е запален орнитолог и колекционер на канарчета. Къде на шега, къде на сериозно, той споделя, че канарчетата му носят успокоение, но и че с птици се работи много по-лесно, отколкото с хора. Страстта към канарчетата идва от баща му. През 1984 г. си купува първите птици от негов приятел. По-късно става член и на националната асоциация. Бързо той и няколко негови колеги разбират, че нашата държава е тясна за техното желание за развитие. Насочват се към меката на канарчетата – Италия. Там всеки ноември се провежда огромен пазар, в края на който се прави и оценка на птиците.
Тайната на успеха и в тази област се оказват в подбора (Димитър отглежда само награждавани птици, чиято цена достига 500 лева), храненето и полагането на специални грижи, включително и осигуряването на правилната светлина. Стигал е до 70 двойки и над 100 пилета, а за отглеждането им е обособил специално помещение. Най-трудното в отглеждането е, когато мястото вече се окаже крайно недостатъчно и му се наложи да се раздели с част от колекцията. Така през миналата година изпраща 100 птици в Турция и ги „прави турци“, както се шегува той, защото просто нямало къде ги държи.
Голямата му страст обаче си остава културизмът. Спомня си ясно как се пали по този спорт. Неговият брат, който е 10 години по-голям от него, му носи картички с културисти, спечелени от стрелбище. Така бодибилдингът се превръща в негова мечта, а през последните повече от 20 години и в неразделна част от живота му.
През 2006 г., когато вече самият той активно спортува и вече навлязъл в тънкостите на културизма, почти на шега изкарва курс за една от утвърдените фитнес системи на канадеца Кънингам, но не започва да се занимава веднага. Следват няколко кризи в строителството, които го карат да заяви на съпругата си, че когато стане на 50 години излиза завинаги от този бизнес. Тя, разбира се, не му повярвала. Той обаче удържа на думата си и заменя професията с тази на фитнес инструктор.
По настоящем е персонален треньор. Разликата между него и обикновените фитнес инструктори е, че той работи дългосрочно с конкретни хора, изготвя им хранителен режим, следи килограмите им, напътства ги по време на тренировката и дори ги кара да си правят кръвни изследвания, с които да следи напредъка им. Най-важното, което прави за тях обаче, е, че ги мотивира да намерят силите в себе си, за да променят начина си на живот.
Като всеки добър учител Димитър прилага собствените си съвети на практика и това го отвежда до професионалната състезателна сцена по културизъм. През 2015 г. започва да участва в национални и международни състезания за мъже и ветерани, а успехите не закъсняват. През 2015 г. печели трето място на републиканското първенство при мъжете и второ при ветераните, въпреки че се подготвял за състезанието с контузия в коляното. През 2016 г. става първи в България при ветераните. След това има и няколко челни места и от международни състезания.
Много бързо групата от хора, желаещи да тренират при него, набъбва до толкова, че той едва успява да смогва или да си „затваря вратата“, по неговите думи. Търсят го предимно жени, защото, както казва самият той, „мъжете много ги мачка“. Предпочита да работи с жени и защото те са по-стриктни и по-изпълнителни. Възрастовата граница е от 18 до над 50 години. Признава обаче, че българинът е в лошо физическо състояние.
В залата идват момчета в лоша физическа форма и ниски нива на тестостерон, ръцете на които треперят като лист с 20-килограмова щанга. Има много млади мъже с алергии, аритмии и високо кръвно, които имат нужда да свалят по 30-40 килограма. Именно заради това и ги натиска толкова много – иска още от самото начало да отсее сеното от плявата и да работи само с онези, които имат нужния характер.
Целта му е, когато човек влезе в залата, още от вратата да разбере кои са неговите подопечни, които са хората на Митака. Димитър смята, че съумява успешно да съчетава своите три големи страсти, защото намира баланса между тях – нещо, което изглежда все по-трудно в днешно време. Мисля, си обаче, че само баланс не е достатъчен, трябват и силен характер, и смелост да напуснеш зоната си на комфорт и се хвърлиш дълбокото, защото не знаеш откъде ще изхвърчи канарчето.
