Първи юни тази година освен празник за всички деца, ще се превърне и в циркова фиеста. Осмото издание на фестивала за цирково изкуство Мини Арт Фест 8 ще бъде открит от 10:00 ч. в отвореното пространство на лятното кино (Амфитеатър) в парк НДК. Общо 18 артисти от Франция, Дания, Италия и 3 български формации ще вземат участие в събитието. Публиката няма да е само е зрител, тя ще може да участва в работилници по жонглиране, акробатика, въздушна акробатика, йога и музика.
За първи път Мини Арт Фест представя Социален цирк. По този начин фестивалът качва едно стъпало в развитието си и преминава от развлечението към изпълнението на социално ангажиран проект.
Идеолог и организатор на Мини Арт Фест 8 е Гео Калев. Той е шарена птица и е добре познат на всички почитатели на уличните изкуства.
Наричат цирка „магия“, кога се зарази с нея? Какво промени циркът в теб?
Циркът ми е забавен от малък, сетих се за разказа на баба ми за немския цирк „Буш“. Тя е била малка, както и аз, по време на този разказ. На арената се приготвяли големите котки за своя номер, скоро щял да свържи антрактът и да започне дресурата, котките се подреждали на своите постаменти.
Най-близо до малката ми баба се била разположила огромната черна пантера, която била много ядосана и агресивна. Станал конфликт между пантерата и една спокойна лъвица. Черната пантера нападнала с огромен скок, публиката била уплашена, пантерата прелетяла озверяла, но попаднала на хладнокръвен и точен удар с лапа от лъва. Пантерата изхвърчала и повече не помръднала.
Това е моят първи спомен като става дума за цирк, обожавах да ходя на цирк под огромния купол на Солни пазар. Сега за мен е важно да работя за развитието на друг тип цирк, и това е Социалния цирк.
Циркът ме променя много, аз следвам възможностите за развитие като всекидневни тренировки, жонглиране започнах преди 2 години и сега е толкова забавно и приятно. Юнисайкъл също, не пропускам тренировка, карам колело на една гума.
В началото си мислех, че е невъзможно за мен, но продължавах да опитвам. Усещането е невероятно, все едно летиш. Балансът е точката на безтегловност и всичко достига до този момент.
След осем издания на фестивала в каква посока е събитието?
За първи път Мини Арт Фест представя Социален цирк, с което фестивалът прави своеобразен скок от развлечението към изпълнението на социално ангажиран проект. Участват 30 деца и младежи от социални домове в кв. „Надежда“ в София.
Това е нашият основен проект, който ще се развира в следващите години от фондация „Мини Арт“. Безплатният вход на събитията дава възможност фестивалът да се посещава от различни групи хора, като една част от тях са в неравностойно положение. Така чрез общуване, съпреживяване и игри ние се опознаваме взаимно и създаваме мостове и възможност за общуване.
Заедно с Галина Риом–Ройбек, съучредителя на фондация „Мини Арт“ комуникираме с международната и датска общност за социални циркови проекти, което ни дава съществен опит и познания в изграждането на устойчив и значим проект в София.
Стартът на София Юнисайкъл Клуб беше звезден, 4 световни шампиони мотивираха публиката да опита новия спорт, от тогава клубът расте всяка седмица, имаме вече много каращи на една гума.
Мини Арт Фест е форум за съвременно цирково изкуство. Какво за теб е съвременно цирково изкуство?
В крак с времето, тази фраза ми е в ума. Съвременен цирк това е рефлексия към днешна дата. Ще дам за пример българската трупа „Комбино“, трима артисти с високи естетически критерии, те търсят нов тип изразяване, имат опит и постигат свой стил. Насочват се към емоциите, към абстрактното пространство, за да изразят своите идеи за споделяне и свобода на изразяване чрез езика на цирка, съчетан с оригинална музика.
Миналата година на МАФ7 видяхме Сунива и Керол, те са едни от водещите съвременни циркови артисти, тази година продължаваме, ще видим пърформанси и експерименти, както и вече класиците от Тус Самбел от Франция.
Отворена ли е българската публика към новите форми в цирка?
Да, българската публика е гладна за качествен цирк и атрактивни работилници. Продължаваме да представяме изключителни артисти и тази година. Представления са за деца и възрастни, търсим да привлечем цялото семейство. Имаме представления в бежанския лагер в „Военна рампа” и затвора в Кремиковци, да това е нова публика.
Какви възможности дава циркът, представен на улицата, пред този, под големия купол?
За мен съдържанието е от голямо значение. Пространството може да е различно. Нашата сцена е амфитеатърът в парк НДК, прекрасна градинка, пространство изключително за цирк, открито и същевременно отделено от града. Пълно съчетание между цирков купол и улично шоу, да, колкото и странно да звучи.
Нужно ли ни е малко вълшебство в напрегнатите и пълни с негативни новини времена, в които живеем? От какво може да ни спаси циркът?
CIRCUS is POWER, буквално. Циркът дава лично пространство, защото заниманията, тренировките са лично преживяване и усилие, също както и резултатите. Циркът ни учи да се състезаваме със самите себе си, надпреварата е откриването на нови, напълно скрити възможности, които веднага започваш да ползваш.
Това променя и то много ежедневието, личния светоглед. Разбира се, на млади години уменията се откриват много по-бързо, по-близо сме до себе си, в напреднала възраст обаче удоволствието е огромно. Циркът ме мотивира да се концентрирам и работя по-рационално, а цирковите спектакли са наслада за сетивата.
За първи път Мини Арт Фест представя Социален цирк. Как се роди идеята за този проект? Към какви групи от хора е насочен?
За първи път осъзнах какво е Социален цирк в Адис Абеба, Етиопия. Там бях на Първия Африкански Цирков Фестивал и се запознах с историята на Фекат Цирк и неговите създатели. Това е едно приключение, една хуманна история, един разказ за огромна сила на цирка като метод за социално въздействие.
Много тренировки и пътувания, представления в болници на места, където стойността на живота е загубена. И точно там се възражда надеждата и човещината. Там в Африка съпоставих техните огромни проблеми с нашите малки, но нерешими, и се амбицирах да работя за прилагане на социалния цирк и в София.
Тук реализирахме успешни представления и контакти в места като Централен софийски затвор, център за лечение на зависими, Кризисен център за деца, претърпели насилие, и работим усилено за 30 деца, живеещи в социални домове в кв. „Надежда“.
Ефектът е поразителен и, разбира се, взаимен. Екипът е от циркови треньори и психолози, а децата се изграждат и като артисти и като една социална общност обичаща цирка.
Какъв е подходът към децата и младежите с неравностойно положение? Как реагират те на предизвикателството да се докоснат до цирковото изкуство?
Очарователен е процеса, занятията имат послание и то е – преодоляване на бариерите и работа в екип или по-скоро игра. Става дума за много приятен процес, който мотивира и развива всички участници. Както психолозите, така и цирковите треньори и, разбира се, педагозите.
Проектът Социалният цирк е разработен с подкрепа на Цирк ТВАС от Дания, разкажи ми за вашето партньорство? Какво научи от пионерите в тази сфера?
Ще направя една аналогия между нас и тях. Цирк ТВАС е създаден през 1986 г. Повече от десет години те и много други социални организации са се борили или, както те казват, са воювали за създаване и узаконяване на тази методика и нейното развитие. Борбата е била много сериозна, защото никой не си е представял какви ефекти ще се получат, никой тогава не е вярвал в този метод.
Към днешна дата в Дания, една много по-малка страна от нашата, съществуват над 30 социални цирка. Аналогията идва в този момент, ние сега започваме в България, така както ТВАС преди повече от 30 г. Сега ние представяме пилотен международен проект и зад нас стои нашият партньор с огромен опит и успешни проекти.
Те са успели да представят какво е Социален цирк както и ние тук, основният въпрос е в нагласата на институциите, във възможността за реакция и разработване и адаптиране на успешна методика за социализиране и личностно подпомагане на деца и младежи в нужда. Разликата е, че ние имаме шанс да адаптираме и приложим вече успешна социална методология.
На 7 юни в „Гьоте институт“ е първата международна конференция на тема: „Методология на Социалния цирк”, точно там ще дадем отговори на всички въпроси и възможни модели на развитие в София.
