Доломитите са най-красивата част от автономния район Южен Тирол (на немски) или Трентино-Алто Адидже (на италиански). Той е част от Италия само от век – преди това е в пределите на Австро-Унгарската империя, а още по-рано на Римската империя. И досега свещена там е природата (Биосферен резерват на ЮНЕСКО от 2009) и нейните плодове, сред които най-известно е виното, а отскоро и бирата.
Болцано/Бозен е вратата към Доломитите. Четвърт час с фунивиа (кабинка за 35 души) и си в Сопраболцано (Горно Болцано). Оттам гледката е зашеметяваща, докато не се качиш в панорамното влакче за още толкова време до крайната спирка, Колабо. Десетина минути по пътека 37 и си част от свитата на техни Доломитски планински величества.
В града на всяка крачка откриваш фрески по фасадите, мъже с тиролски шапки, като орднунг има дори в къщичките за птици. Първият крафт бирен фестивал, където журирах, бе в едно от най-красивите места в града, замъка Марекио. Обратно на видяното в града, фреските там бяха на вътрешните стени. Самата пивоварна-организатор е с над шествековна история като хан, отворен за артисти.
Двуезичието е само част от гастро-културно-географския дуализъм: палми, кипариси и лозя; бели вина, традиционни и модерни бири; сводести галерии, францискански църкви и мусолиниевски брутализъм. И най-ценното: хората – от артистичния перфекционизъм на домакина ни Бобо до хипарската неподправеност на залялите замъка безвременници от цял Южен Тирол/Трентино-Алто Адидже. И аз бях там, журирах, снимах, ядох, пих и се веселих!
