Насред негативните новини, които обикновено циркулират в социалните мрежи, преди дни се появи една, която предизвика бурни положителни реакции.
Сафет Халид от село Зарица, Русенско сподели, че е прибрал пет щъркела, които намерил мокри и с ледени висулки по перата. Земеделският стопанин настанил птиците в дома си, където да се стоплят, а после ги нагостил с риба. Сафед е заявил, че се грижи за щъркелите, докато укрепнат и могат сами да се хранят и продължат пътя си.
Тази благородна постъпка е антипод на нещо ужасно, което се случи съвсем наскоро с други диви птици у нас, някои от тях от защитени видове. На 20.02.2018 г. незаконен транспорт на зоо животни за България е спрян на ГКПП Дунав мост. 124 от задържаните екзотични птици биват настанени в Столичния зоопарк, който действа и като спасителен център.
Това е станало със заповед на регионалната екоинспекция в Монтана след молба за съдействие от страна на областната дирекция по безопасност на храните във Видин. В София те са поставени под карантина. По закон само РИОСВ-Монтана може да ги изведе от парка, тъй като тя ги е настанила там.
Птиците обаче са умъртвени от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) заради съмнения за птичи грип, по-малко от два часа преди Административният съд в София да е излязъл с решение, с което спира изпълнението на заповедта на Агенцията за евтаназия на птиците.
Решението е по жалба на директора на столичния зоопарк срещу умъртвяването на птиците без мотив. По този начин ставя ясно, че БАБХ е убила птиците, без да изчака отговора на магистратите.
„Защо, ако имаше притеснение за здравословния статус на тези птици, то те не бяха евтаназирани още на границата на Република България? По каква причина, след като те са настанени на място, на което има над 2 000 животни, и са поставени под карантина, на тях не бяха направени изследвания за определяне на здравословния им статус?“, пита Добромир Бориславов – директор на Столичния зоопарк.
В момента тече петиция, подписана от над 3300 души с искане за оставка на ръководството на БАБХ. Едва ли подобни оставки ще доведат до трайна промяна. Какво гарантира, че следващото ръководство няма при подобен казус да постъпи по същия начин?
Много по-важна от оставките е промяната на подхода на институциите. Най-лесно е да отнемеш живота на една птица, доста по-трудно е да го опазиш.
Сафед от Зарица показа, че това е възможно, дори да си най-обикновен човек, живеещ на село, дори да нямаш властта, с която разполага една Агенция по храните. Спасителят на щъркелите има добро сърце – а това е много повече от всяка власт.
