Ако европейският музикант от цигански произход Джанго Райнхард вкарва китарата в джаза, то унгарските джаз-китаристи също отдавна са част от световните джаз тенденции. Някои от тях познаваме и от съвместната им работа с български колеги.
Още през 1956-а, малко преди съветската агресия над Унгария Габор Сабо, увлечен от Уилис Коноувър и неговият „Час на джаза“, успява да избяга от соцлагера и да се запише в музикалния колеж Бъркли. Негови са и първите, доста успешни опити за фюжън на джаз с традиционна унгарска и най-вече циганска музика. „Джипси‘66“ е и първият му албум, където между сайдмените откриваме и флейтиста Садао Ватанабе и маримбиста Гари Макфарланд, а освен негови композиции откриваме и две току-що излезли парчета на Ленън-Маккартни. Работи също с Чико Хамилтън и Чарлз Лойд като китарист и композитор. По-късно сътрудничи и с Рон Картър, Джак ДеДжонет, Чик Кърия.
В началото на 90-те впечатление прави другият Габор – фамилията му е Гадо, а една от първите му формации е с българина Никола Паров. След това се установява в Париж, където твори и получава възможно най-високите отличия, като Европейски музикант на годината (2003). Сред първите му партньори на сцената е Ференц Шнетбергер, с когото са почти връстници (Ференц му е батко с два месеца). В началото на кариерата и на двамата с тях работи перкусионистът Корнел Хорват, познат ни и от проекта на Николай Иванов и Хавиер Пахариньо „Етносинтезис“, издаден от Джаз+ през 2001 г.
https://youtu.be/XtWvzgDMWRo?t=1m32s
Ференц Шнетбергер в някои отношения не се отклонява от основните характеристики на споменатите му колеги. Но в други отива на друго ниво. Не става дума само за джемовете му в Унгария с гении като Боби МакФерин и Ришар Бона, макар че само двете им импровизации с първия биха били достатъчни.
Не е и неизбежното преминаване от издател като ENJA към магьосника Манфред Айхер (ЕСМ) и последните два албума за тях – концертен и представения в Джаз+ многожанров „Титок“. Именно „Титок“ ще ни бъде представен в София дни преди навършването на четвърт век от първото издание на Джаз+. Етно, танго, джаз – каквото и да харесвате, с Шнетбергер шансът ви да обикнете покрай него и нещо друго е запазена марка на китариста.
Едно от нещата, които го доближават до звезди от ранга на Каролиньош Браун например е фондацията му за талантливи деца в неравностойно положение. Познатата ни от филма на Фернандо Труеба „Чудото на Кандеал“ ангажираност живее своя унгарски еквивалент благодарение на вкарването на деца от малцинствата в чудния свят на китарата. Нали се сещате къде ще бъде Ференц Шнетбергер в деня преди концерта си в София? Да, в училище в една от махалите.
Разговорът ни е за неговия първи учител – баща му, за свободата да твори с Манфред Айхер, за импровизациите с Боби Макферин и приликата им с това как децата трябва да навлязат в музиката – с игра. „Музиката не е трудно нещо като игра, трудното идва после“ – казва в заключение Ференц.
