Във времена на изобилие от всякакви източници на информация, доверието е най-важната част от отношението между медиите и аудиторията. Но да се удържат високи нива на доверие в среда, замърсена с информационни балони, изкривяващи информацията препечатки и фалшиви новини, се оказва се по-трудна задача.
Именно заради това измерването на доверието е ключов механизъм за обратна връзка по отношение на медийната организация и нейния продукт, чрез който медиите могат стратегически да планират развитието си. В хода на това изследването на EBU – Европейския съюз за радио и телевизия, части от което ви представяме тук, са използвани данни от Евробарометър по отношение на доверието в медиите през 2017 г.
Целта му да е да се изчисли „нетният индекс на доверието“, който да даде представа за нивото на доверие, което гражданите на всяка европейска страна имат в различните видове медии. Индексът се изчислява на базата на това какъв процент от гражданите отговарят с „по-скоро се доверявам“ и „по-скоро не се доверявам“ на зададените им въпроси, без да се взимат под внимание неутралните отговори „не мога да преценя“.
Множество национални и международни проучвания споделят едно и също заключение – доверието в медиите никога досега не е бил толкова ниско. Като основна причина за това се определя бумът на дезинформация и фалшиви новини в интернет. Тяхното влияние е толкова голямо, че могат да бъдат определени като заплаха за модерните, демократични общества.
Една от положителните тенденции обаче е, че доверието в традиционните медии се повишава. Увеличаващият се брой на фалшиви новини и ненадеждна информация онлайн допринася за това утвърдените вече традиционни медии да увеличават влиянието си. Изградената на базата на факти качествена журналистика в момента се цени повече от всякога. Именно сега е моментът традиционните ефирни медии да възобновят доверието в тях.
Като изключение от общата тенденция се обособява България. У нас доверието в социалните мрежи остава високо на фона на другите европейски държави.
