Това на снимката не е бунтовническа база на някоя снежна планета, която очаква пристигането на Люк Скайуокър. Това е входът на Международното семехранилище, а неговото предназначение е да пази световното растително наследство.
Семехранилището е разположено на един от островите от норвежкия архипелаг Свалбард, намиращ се в Северния полярния кръг, и е познато още като Скривалището за деня Страшния съд.
Причините за избора именно на това място са няколко. Свалбард е най-северната точка, до която може да се достигне с гражданска авиация, климатът е с много ниски нива на влажност на въздуха, а съоръжението е разположено сто метра навътре в планина, което осигурява нужната ниска температура, като го оставя над морското равнище. Семехранилището е същински високотехнологичен ноев ковчег и съхранява най-разнообразния набор от семена в света – над 1 100 000 вида след като в края на миналия месец бяха доставени 70 000 семена от нови екземпляри.
Представители на 23 хранилища за семена от целия свят за пореден път преодоляха изключително ниските температури, за да депозират за съхранение образци от жизненоважни за човечеството култура. Сред тях бяха семена от ориз, пшеница, царевица и папуда – вид бобова култура, която е основен източник на протеини за хората, живеещи в Африка и Южна Азия, а същи и сорго, просо и грах. Пристигнаха и няколко доста по-екзотични вида като естонски лук, африкански фъстък от областта Бамбара и няколко устойчиви на суша култури от същия континент.
По думите на Ханс Демпенволф от Международния семенен фонд – организация, която се грижи са финансирането и управлението на глобална система от семехранилища, достигането на границата от 1 000 000 милиона вида е от голямо символно значение, защото само преди няколко години подобно число е било възприемано от всичко като непостижимо.
Достигането на рекорда става успоредно с отбелязването на десетата година от откриването на съоръжението. Основната му задача е да запази екземпляри от важни за човечеството култури в случай на настъпване на резки климатични промени, природни бедствия или войни с големи поражения, за да могат тези култури да бъдат засети отново, когато условията се подобрят.
Доставките на семена се извършват няколко пъти в годината от страни, сред които са САЩ, Австрия, Бурунди, Колумбия, Германия, Идния, Япония, Северна Корея и много други.
„Международното семехранилище Свалбард е символ на непрестанните ежедневни усилия, случващи се във всички краища на света, за запазването на растителното наследство на планетата – категорична е Мари Хага, изпълнителен директор на Международния семенен фонд. – Опазването и гарантирането на бъдещото на толкова много семена означава, че учените ще има възможност да реагират на всички климатични промени и хуманитарни кризи, породени от липса на храна. Ще могат да работят и върху култивирането на устойчиви растения, които ще позволят на идните поколения не само да оцеляват, но и да процъфтяват.“
Семехранилището може да побере до 4,5 милиона различни култури. От всяка от тях се взимат средно по 500 отделни семена, което прави максималният капацитет от около 2.5 милиарда семена.
Миналата година хранилището пострада от наводнение заради повишаване на обичайните температури, което доведе до разтопяване на слой вечен сняг. За щастие нямаше засегнати семена, но норвежкото правителство полага усилия да защити световната семенна банка от бъдеще инциденти, породени от необичайното време. Ще бъдат опуснати около 13 милиона долара, които ще бъдат вложени в израждането на нов бетонов входен тунел, както и сервизна сграда, в която да се помещава аварийният енергиен източник и други уреди, които излъчват топлина.
Норвежкият министър на земеделието Йон Георг Дале участва в управлението на съоръжението. Според Дале десетата годишнина на семехранилището идва в момент, когато световното земеделие е изправено пред редица предизвикателства вследствие на резките климатични промени, но и на факта, че до 2050 г. година земната популация ще достигне 10 милиарда. Затова е от особена важност именно сега да подсигурим бъдещото на всички култури, защитавайки семената им, защото те са нашият основен източник на храна и бъдеща агрикултура.
