Ето и обещания плейлист с болерата на Равел. Самият Равел си дава сметка, че музикалният му „Франкенщайн“ засенчва всичко писано от него преди или след него и затова предпочита да казва, че то му е любимо, лошото му е само, че в него няма музика. Версиите, които предлагаме, съвсем не потвърждават горчивата шега на автора му. Джазът, навлязъл в Европа горе-долу по същото време, бързо оценява импровизационната свобода на произведението, а различните течения впоследствие само обогатяват ритмично и като инструментариум предвидената за балет музика на Равел.
Най-вярната към оригиналния аранжимент версия е тази на сестрите Катя и Мариел Лабек с баското трио Калакан с отчетливия звук на традиционната чалапарта (във видеото от Марсиак с тях са популярните Орека ТХ) – ако случайно сме забравили, че Равел е френски баск.
Галисийската гайда на Карлос Нуньес ни отнася още на запад, а флейтата на Хорхе Пардо не може да бъде сбъркана като отличителен знак на фламенко-джаза. Фламенко-болеро е и част от албума с фламенко-фантазии с участието на Кралската филхармония и аржентинския композитор Густаво Монтесано, стартирал музикалната си кариера с арт-рок. Класически пресечки откриваме при китариста Лари Кориел в проекта му от 1982-а „Scheherazade-Bolero“.
Репетитивната структура дава практически неограничена импровизационна свобода за пианисти като Джаки Терасон и китаристи като Стенли Джордан, за когото стана дума в плейлиста с болерос. Версията му на Равел е част от същия му едноименен проект от 1994-а.
Сред необичайните инструменти наскоро в плейлиста с кристални звуци включихме и чашите на Роберт Тисо, а не по-малко уникална е и изпятата версия на Анжелик Киджо – „Лонлон“. На един от любимите ми джаз-фестивали в родината на Равел имах късмета да попадна на оригинално вплитане на темата в медли на Чучо Валдес, започващо с Birdland и завършващо с Rhapsody in blue – няма как да не го приемем за десерт!
