Ние, живеещите в градовете, все по-често започваме да чуваме, че най-хубавата страна на зимата е това, че, когато завали сняг, всички боклуци по улиците в миг изчезват. Тогава си припомняме колко хубаво би било, ако живеехме в по-чисти градове. После снегът се стопява и боклуците се завръщат по-силни и грозни от всякога. И това е разбираемо, защото не можем да очакваме от снега да върши нашата работа.
На такова мнение явно и е и дванайсетгодишната Надя Спаркърс от английския град Норич, която решава да вземе нещата в свои ръце… и в своето колело, буквално.
Като повечето момичета на нейната възраст Надя Спаркърс има много свободно време след училище. За разлика от съучениците си, които предпочитат компютърни игри и спорт, Надя сама си намира едно изключително непопулярно хоби – тя започва да събира боклука около нея.
Всеки ден на път за и от училище Надя събира всичките боклуци, които види пред себе си, и ги слага в кошницата на колелото си, за да ги изхвърли по-късно в контейнерите в близост до дома си. До този момент надя е напълнила поне 2 големи индустриални контейнера. Тя обаче бързо разбира, че усилията ѝ имат и една по-скоро неочаквана цена.
Децата в нейното училище бързо разбират за на пръв поглед странните занимания на Надя. Това става причина съучениците да ѝ измислят прякора „Момичето боклук“ или Трашгърл (анг. – Trash girl), но Надя ни най-малко не се притеснява от това. Дори започва да носи прякора си с гордост, защото го възприема като име на супергерой. Трашгърл е съвсем наясно със своята задача, за която трябва да използва силата си – „да помогне за решаването на проблемите на нашата планета, преди те да станат нерешими“.
Надя обаче не спира до тук и взима още едно неочаквано за момиче на нейната възраст решение – окончателно натрива носа на всички, които ѝ се подиграват, и пренася уж обидния си прякор във Фейсбук. Създава страницата „Отборът на Трашгъръл“. По този начин не само стопира всички подигравки, но и започва да събира огромен брой съмишленици – групата ѝ вече има над 3000 члена.
С Надя се свързват много хора, които също като нея предпочитат действията вместо празните приказки, както и много екологични организации. Така личният пример на Трашгърл започва да набира все по-голяма популярност и да има много по-голямо значение от броя на пластмасовите бутилки, с които тя ежедневно се прибира вкъщи. Скоро из мрежата се появяват и първите комикси, описващи подвизите на Трашгърл.
Може би каузата на Надя е прекалено романтична, може би е израз на наивността и мечтателния дух на едно дванайсетгодишно момиче. И все пак именно то е успяло да привлече вниманието на над 3000 души и ги е накарало да се грижат за околната среда около себе си, така че може би Надя наистина има някаква суперсила.
И може би, ако ние започнем също да се чувстваме малко повече като супергерои, а не като апатични възрастни, и понякога си правим труда да събираме боклука, който не е наш, може скоро да не се налага да чакаме дебелия сняг, за да заживеем на чисто.
