Каетано Велосо бе определил бразилското музикално движение „Тропикалия”/”Тропикализъм” като нещо обратно на боса-новата. Но не съвсем като кубинското деление на „виеха трова” и „нуева трова”, а по-скоро като опит да се приобщят привлечените от звучностите а ла Бийтълс млади хора към консервативните елитистки тежнения на т.н. „МРВ” (музика популар бразилейра).
Действащите лица са същите като при боса-новата – Жилберто Жил, Том Зе, Гал Коста и самият Велосо. Паралелни на хипи-движението, идеолозите на тропикализма залагат както на електрифицирания звук (Ош Мутантиш), така и на съпътстващата го „бунтовна” визия (сред тях има художници, дизайнери, кинодейци), като след самото заглавие идва латинското „хляб и зрелища” (sic) и аранжимент, по нищо неразличаващ се от този на майсторите-психеделици. Което не ги спасява от замерване с банани от страна на радикалните студенти в Салвадор де Баиа. (Не е излишно да напомним, че тогава в Бразилия на власт е военна хунта и цензурата е повсеместна).
Бананите са сменени с яйца и домати, когато пак там, месеци по-късно Каетано пее „Забранено е да се забранява” (буквално дни след края на майските събития в Париж, когато същият лозунг се използва от френските студенти). По средата на психеделичния си транс (шеста от десетте минути, насред рев на тълпата) Каетано се обръща към младите, аплодиращи тази година нещо, което са се страхували да аплодират преди и все още готови да убият първия по-възрастен от тях. „Не разбирате нищо“ – продължава той, „опитват се да полицействат над нашата музика“, за да завърши, че заедно с Жилберто Жил „трябва да сложим край на идиотизма, който цари в страната, веднъж завинаги!“
Само слуховете, че Каетано си е позволил да „оскверни” част от националния химн в своя песен са причина да се забрани следващ негов концерт. И тук аналогиите със забранената реге-версия на Марсилезата на Генсбур са повече от явни.
Впоследствие Каетано и Жилберто са арестувани за два месеца, главите им са обръснати – все едно са „бийтълси“ в България, и след още 4 месеца домашен арест военният режим с удоволствие ги оставя да напускат родината си (легално, за разлика от музикантите тук) в посока Лондон, където скоро след пристигането си са приети като равни от Ху и Доорс. Две години по-късно излиза посветената на града песен на Каетано – според него, депресарски химн, която тук предлагаме в две версии.
Плейлистът ни започва с едноименното парче на Каетано, за да завърши с актуална негова версия на автора в компанията на другия протагонист в движението, Жилберто Жил от концерта им „Двама приятели и цял век музика“ (Dois amigos Um Seculo de Musica) от декември 2015 г.
Не е излишно да напомним, че Жилберто Жил е министър на културата по време на първия мандат на президента Лула да Силва през 2003 г., като през 2008-а напуска поста, който му пречи на артистичните изяви.
