Хората имат какви ли не хобита, но ако някой ви каже, че кукерството му е хоби, значи не е никакъв кукер. За повечето кукери това не е краткотрайно увлечение, а начин на живот. Обичаят кукерство по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години.
При траките се е чествал по време на дните на бога на веселието Дионисий и посрещането на тяхната Нова година по време на “Сирни Заговезни” или така наречената земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие.
В различните краища на България кукерите излизат по различно време – на Васильовден, на Песи понеделник след Сирни Заговезни, през месец март. Според района, от който са, имат различни имена – песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове.
Кукерите от пиринския край са известни с името бабугери. Имат костюми от кози кожи с много дълги косми, а ако веднъж видите танцa им, после няма как да го сбъркате. Всяка година на 1 януари на централния площад в Банско бабугерите излизат да танцуват за плодородие и за премахване на лошите мисли от хората. В средата на януари пък е кукерскияt фестивал в Симитли „Симитлия – древна земя на кукерите“.
Банската бабугерска група е една от големите атракции на събитието. Всяка група си има лидер. Димитър Кехайов, познат в Банско още като Мимо, е един от най-популярните кукери в страната. В продължение на 10 години той отглежда специални дългокосмести кози от калоферска порода за да изработи уникалния си костюм. Ето, че усилията му се увенчават с успех.
Миналата година Мимо излиза с костюм, който със своите 105 см дължина на косъма бие предишния 90-сантиметров рекордьор.
„Все повече хора гледат кози от тази порода и през последните години извадиха много добри костюми. Но костюмите не са всичко, по-важни са стъпките и вложеното сърце в танца. Сърцето води. Стъпките или ти идват отвътре, или не“, разкрива банскалията тайната на бабугерството.
Думата „мерак“ можете да чуете в почти всяко изречение на Мимо. Със своя ентусиазъм той заразява и много свои приятели.
„Преди време ми даваха 50 000 лв. за костюма, но не го дадох. Сега обаче се случи нещо, което промени отношението ми към всичко това.
Дойде бащата на едно 15-годишно момче да иска костюма. Първия път не му го дадох, втория път дойде със сина си. Като видях с какво желание иска костюма момчето и като си спомних, че и аз съм имал на неговата възраст същата страст, реших да продам костюма.
Голяма радост беше за новите собственици. На фестивала в Симитли момчето не спря да танцува няколко часа“, разказва с умиление Мимо.
По думите му в момента е в процес на подготвяне на нов костюм. „Животните сега са твърде млади, ще трябва да почакам още 5-6 години. Хубавите работи стават бавно, но пък после удоволствието е голямо“, споделя бабугерът.
