Живеем във века на пластмасата, тя е навсякъде в ежедневието и бита ни. Човечеството постепенно осъзнава, че ако не предпази природата от замърсяване, съвсем скоро последиците ще бъдат катастрофални.
През декември 2017 г. най-после проблясна по-сериозна светлина в тунела – близо 200 държави подписаха резолюция за премахване на замърсяването в моретата и океаните.
8 милиона тона пластмасови бутилки, опаковки и други отпадъци се изхвърлят всяка година в океана, убивайки морския живот и навлизайки в хранителната верига на хората. Според данните на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), ако сегашните нива на замърсяване продължат с това темпо, до 2050 г. пластмасата в морето ще е повече от рибата.
Вариантите за справяне с тази негативна тенденция могат да бъдат най-различни. Нека започнем от мястото, където използваме най-много пластмасови пликове и опаковки – супермаркетите.
Има ли алтернативи?
Високите технологии оказват влияние и върху навиците на потребителите. В средата на 90-те години 100% от минералната вода на пазара се предлага в бутилки за многократна употреба, които средно се пълнят по 40 пъти.
Настоящето е съвсем различно – по-малко от 18% от бутилките в обръщение позволяват повторна употреба, но по-често се рециклират. Според експертите разделното събиране на боклука и преработката му са само част от решението на проблема с пластмасовите отпадъци.
Какви са алтернативните възможности? Вместо да се влагат ресурси в търсенето на по-ефективни и екологични начини за преработка на боклука, учените настояват за ограничаване използването на пластмасовите опаковки.
Тук нещата вече опират до потребителското мислене. Раждат се природосъобразни концепции като Zero waste, които променят светогледа на консуматора и правят опити да насочат усилията му към опазването на заобикалящата го среда.
Начинание за смелчаци
Търговията с хранителни продукти има свои строги закони. За да пробиеш с иновативна практика, щадяща природата, се иска не само смелост, но и добра стратегия.
През 2007 г. в Лондон отваря врати Unpackaged – магазин, в който стоките се продават насипно. В случай, че пожелаят, клиентите могат да донесат със себе си подходяща кутия, шише или плик и да купят точно толкова храна, от колкото имат нужда.
Само за няколко години идеята за пазаруване без пластмасови опаковки в името на по-чиста околна среда привлича все повече внимание в Европа. След Великобритания подобни магазини отварят врати и в Австрия и Швейцария. В Германия супермаркетите за неопаковани храни са повече от 25.
Посланията на първопроходците
Що за хора се впускат в подобни бизнес авантюри? Това най-често са млади хора, за които здравословното хранене и опазването на околната среда са се превърнали в начин на живот. Една от мисиите им е да убедят потребителите, че е необходимо да употребяват по-малко пластмаса и да не се презапасяват с продукти. Био храните от регионални производители са предпочитаната стока, която собствениците зареждат.
Според собственичката на лондонския Unpackaged Катрин Конуей в съвременния свят твърде много ресурси, време и средства се отделят за създаването на неща, които след еднократна употреба ще бъде захвърлени на боклука.
Катрин дава следните съвети на клиентите: „Купувай само това, от което имаш нужда, използвай повторно, рециклирай това, което не можеш да използваш. Ако не можеш да рециклираш – не купувай“. По думите ѝ опаковките излишно оскъпяват хранителните стоки, защото са разход на всеки етап от търговската верига.
Идентични са причините, накарали двете ентусиастки Милена Глимбовски и Сара Волф да отворят през 2014 г. първия супермаркет за неопаковани храни в Берлин. Името му е Original upverpackt. Още като студентки те печелят първото място в категории „Устойчивост“ и „Най-добра идея и маркетинг“ в състезанието за млади предприемачи.
Освен наградата, те допълнително набират 100 000 евро чрез споделено финансиране. В момента магазинът притежава асортимент от над 400 хранителни артикула, козметика и почистващи препарати, които също са в насипно състояние.
Посетителите са романтично настроени. Те споделят, че магазинът им напомня на бакалиите от едно време, където касиерите са били с престилки и са измервали исканата стока до грам.
Навярно не е случайна появата на толкова супермаркети от подобен тип точно на територията на Германия. Според министерството на околната среда, в страната годишно се изхвърлят по 16 милиона тона отпадъци.
Слабите места на идеята
В иначе добре звучащата идея за храни без опаковки има немалко неща, по които да се работи. Потребителите изпитват неудобство да носят свои съдове при пазаруване. За да ги улеснят, собствениците замислят повечето продукти да се предлагат в бутилки, буркани и кутии за многократна употреба.
След използване им те могат да бъдат върнати обратно в магазина срещу депозит. Сирената и колбасите са едни от най-проблематичните за съхранение храни. При тях вариантът е да бъдат опаковани във восъчна хартия вместо във фолио.
Съществуват и много по-генерални въпроси за решаване, като често везните накланят в полза на опакованите храни.
Класическите опаковки водят до по-малко загуби на продукти по веригата производител – клиент. Неопаковани, голям процент от хранителните продукти ще бъдат бракувани, преди да се консумират.
Освен това опаковката осигурява по-голяма информираност на клиента. Тя е средство, с която производителят на продукта комуникира с потребителя. Етикетите от друга страна позволяват да се проследяват продуктите, оттам падат разходите им за продажба.
В крайна сметка решението в какъв магазин ще пазарува е изцяло на клиента. Всеки сам преценява, кое му е по-важно – дали да предпази една храна по-дълго от разваляне, купувайки я опакована, или да предпази по-дълго околната среда от разваляне, консумирайки неопаковани продукти.
Директната полза от второто едва ли в момента ще забележим, но поколенията след нас със сигурност ще видят разликата.
