Всичко е добре, когато свършва добре. Историята на двете лъвчета Терез и Масуд от разградския зоопарк приключи с хепи енд след протест на граждани срещу преместването на животните в зоопарка на Пазарджик. Днес те ще бъдат транспортирани до спасителния център в Холандия.
Случилото се с тях обаче е симптом за обществото ни. Случайно или не, вчера се навършиха 70 години от смъртта на Махатма Ганди. Много харесвам една негова мисъл: „За величието на една нация и моралния ѝ прогрес може да се съди по отношението ѝ към животните“.
Ако изходим от нея, можем спокойно да заявим, че за величие на нацията ни не може да се говори, за морален прогрес – също. Отношение ни към животните в зоопарковете не е много по-различно от отношението ни към животните на свобода.
В Червената книга на България са вписани 185 застрашени от изчезване животински видове. За съжаление, проблемът не засяга само нашата страна. На глобално ниво негативните процеси са необратими. Всяка година от планетата изчезват 3 вида животни, а хиляди са под заплаха да бъдат погубени завинаги.
В този смисъл, по-вярната мисъл на Ганди би била: „За величието на едно човечество и моралния му прогрес може да се съди по отношението му към животните“. Какъв прогрес, та ние приемаме загубата на животински видове като нещо съвсем нормално.
Толкова години откакто човешкият род съществува на Земята, а още не можем да проумеем, че сме един организъм с останалите живи същества. Че загубата на един животински вид е загуба на човечеството, а не загуба на природата. Човечеството обича войните. Едни войни стихват, други започват, но една война водим без прекъсване и с особено настървение. Това е войната ни с природата.
Колко души, бързайки за някъде, обърнаха внимание на съобщението, че още един животински вид е изчезнал от лицето на Земята? Да, източната пума вече няма да броди в американските гори. Това царствено животно е унищожено от нас, хората, за наше собствено удоволствие. Кожите му ще висят на някоя стена, а притежателят им ще бъде горд, че е „по-силен“ от дивата природа. Какво ли би казал Ганди, ако беше жив днес, за всичко това?