Доколко една творба може да бъде дело на един артист и доколко на природата? За да реализира чудноватите си идеи, Сигалит Ландау използва външната среда, а резултатите ѝ са впечатляващи.
Сигалит завършва Академията по изкуство и дизайн „Безалел“ в Йерусалим през 1994 г. След няколко години, прекарани в Европа и САЩ, тя се завръща в Тел Авив и в момента живее и работи в Израел.
През цялата си кариера Ландау е получила множество престижни награди. Творбите ѝ могат да бъдат открити в редица важни колекции, включително в тези на Бруклинския музей, Музея за съвременно изкуство в Барселона, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и Центъра за изкуство и култура „Жорж Помпиду“ в Париж.
Изкуството на Сигалит Ландау е определяно като мистична трансформация. Израелската художничка прекарва последните 15 години от творческата си кариера потопена в красотата на Мъртво море. „Солени години” е книгата, която тя, заедно с партньора си Йотам Фром, посвещават на тази фантастична фаза от творческия си живот.
Творбата има над 300 страници, които ни канят в интимния свят на Ландау. Чрез книгата си Сигалит ни прави свидетели на превръщането на Мъртво море в нейна лична лаборатория, в място за нови идеи и експерименти.
Какво ви привлече към Мъртво море като художник?
Мъртво море ме привлече, защото вярвам, че това е място, където истината и духовността са по някакъв начин „осезаеми”. Различните правила на гравитацията и светлината, неговата красота и природна уникалност, носталгията по детството ме връщат тук отново и отново, за да творя, снимам, плавам и опреснявам спомените си.
Експериментите ме отведоха до изследователи на водата в пустинята с цел отглеждане на дини. Дините в пустинята Арава, недалеч от южната част на Мъртво море, са по-сладки и с по-тънка кора, ако се напояват със солената вода от кладенците в този район.
Прекарахте 15 години в работа с Мъртво море, превърнахте го в неразделна част от своето творчество. Възприемате ли „Солени години” като кулминация на тази работа?
Това е книга за морето, за неговата съдба и преди всичко за партньорството. „Солени години” показва продължителната работа на един екип, което считам за важно и нужно да споделя. Книгата е голямо начинание и имаме добри очаквания.
Какво могат да видят вашите почитатели в нея?
В нея са събрани и изложени моите лични преживявания – физически и визуални. Текстовете описват показаните обекти от няколко аспекта. Този вид внимание невинаги може да се усети по време на изложба.
В моя случай се получи нещо като във филма на Трюфо „400-те удара”. Дойдох до морето, за да си почивам, но не открих почивка, а съкровище за изложба. Надявам се, че „Солени години” ще предложи идеи и по-дълбоко разбиране на творческия процес.
Според мен книгата е и своеобразен дневник. Дневниците са особено нужни на онези, които искат да избягат от идеята за дом, стени, институции. Това е многопластова творба, която улавя времето по един чудесен начин.
От нея може да заимствате идеи, да научите за едно прекрасно партньорство, да се насладите на спомени, да надникнете зад кулисите и да разберете за опити, които са се провалили.
Коя беше първата творба, която създадохте в Мъртво море?
Прекарах няколко години в артистичните среди на Великобритания, Франция, Берлин и Ню Йорк. Нямах свой дом, да не говорим за студио.
През 2003 г. ми беше предложено да направя голяма изложба в автономен павилион на Телавивския музей на изкуствата. Павилионът, известен като Палата на Хелене Рубинщайн, е дарен на Тел Авив от известната колекционерка на изкуство в средата на 60-те години.
Моята работа в Мъртво море започна с тази изложба, която нарекох „Безкрайното решение“. Тогава започнах да работя с кристали и да изучавам „правилата на брега” в тази преоткрита бивша територия.
Аз съм художник, който се вдъхновява от топографското и се опитва да пренебрегне малко анекдотичната светска реалност. През 2003 г. предприех пътуване до Червената скала край Петра, Йордания, като превръщах в рисунки преживяванията си от пустините Юдея, Арава и Негев.
Тел Авив трябваше да бъде „събуден” от моите разкази, спомените ми от преживяното бяха толкова различни от това, което жителите на града се опитваха да правят и бъдат.
През 2016 г. уникалният ви проект „Солената булка” удиви света. С какво тази ваша творба завладява въображението на хората?
С това, че една булка може да бъде от сол, а не от захар. С това, че миналото може да бъде променено така драстично, а природата да лекува. И с това, че едно място създава нечия самоличност така смело.
Книгата „Солени години” край на вашите инсталации в Мъртво море ли е, или начало на нова глава?
Начало на нова глава. Все още съм очарована и се надявам да отворя нова страница в професионалния си живот след публикуването на „Солени години”.
Моите нови видеозаписи и пърформанси, както и предложенията, които получавам, са свързани до известна степен с Мъртво море, а също и с някои екологични проблеми. Искам да помогна да се случат големи промени. Искам да израснем!
Каква е ситуацията с Мъртво море днес?
Нивото на морето пада все по-бързо и по-бързо. В близост до морето се отварят дупки, които правят „истинските му брегове” почти недостъпни и опасни. Учените се опитват да правят прогнози и да сведат до минимум непосредствената опасност и последиците от тези внезапни дълбоки пропасти и дупки в пейзажа.
Вече почти не си спомняме времето, когато морето беше пълноводно. Вместо това сме свидетели на бързото му изпаряване, както и на рушенето на бреговете в северната му част. Д-р Ели Раз, водещ експерт по геология, изследва причините за тази ситуация.
Ето какво казва той самият: „Днес въздействието на естествените причини върху нивото на Мъртво море е незначително, основните промени са причинени от човека. В Израел това вмешателство нараства с течение на времето: нивото на язовир Деганя, разположен на река Йордан, под Галилейското езеро, се е повишило значително.
Бяха направени нови отклонения и заграждения в дренажния басейн на езерото, а изпомпването на вода от Мъртво море до индустриалните изпарителни басейни за производство на минерали се увеличи след нарастването на броя на басейните, които сега обхващат цялата южна част на морето от двете страни на границата”.
Какво е за вас Мъртво море?
Познавам морето в тази част, откакто се помня. Като дете го виждах от прозореца на дома си в Йерусалим. Годините, през които работех с тежката вода на Мъртво море, са свързани не само с личните ми и физически спомени от това време, но и с далечните спомени за пейзажи, покрити със сняг, и с моменти на печал.
Този диалог с природата ми помогна да се възстановя. Заченати от пустинното слънце и приказните води на морето, солените скулптури са като мои лични скрижали, кристализирани и увековечени. Превърнах това място във фабрика за идеи. Всяко лято идвам тук с различна история, с различен материал. И ето чудото се случва.
