Ако направим списък с любимите си детски книги, неминуемо сред първите 10 ще бъде и „Мечо Пух“ на А.А. Милн. Има обаче още едно мече, което е достойно да съперничи на Мечо Пух за читателската любов. То се нарича Падингтън и през 2018 г. навършва точно 60 години.
Негов баща е Майкъл Бонд, роден в Нюбъри, Бъркшир, Великобритания, през 1926 г. На четиринадесет години Майкъл завършва училище и започва работа в адвокатска кантора, след което постъпва в Би Би Си като инженер.
Идеята за най-известната му творба го осенява една зима на Бъдни вечер, докато търси подслон от снега в прочутия лондонски магазин „Селфридж“. Там попада на забравена играчка на щанда – малко мече. От него се ражда „Мечето Падингтън“, чието първо издание излиза през 1958 г.
Следва цяла поредица от книги, в които се описват приключенията на мъдрото мече, световна известност и многомилионни тиражи. Книгите не могат да поберат подвизите на мечето, в наши дни те покоряват и зрителите пред големия екран.
Измислен на шега, героят от книгите на Майкъл Бонд се превръща в един от символите на Великобритания. Създателят му си отива на 27 юни 2017 година. До края своя живот той пази детското в себе си и признава, че любимото му място за четене е под юргана с фенерче.
Ето какво си спомня и самият Майкъл Бонд: „Мечето Падингтън” не се роди като книга. Една сутрин написах първото изречение просто така, колкото да си почеша крастата, защото знаех, че ако не нащракам нещо на пишещата машина, никой няма да го стори вместо мен и листът ще си остане празен. Написаното обаче ми хареса и скоро се заниза второ изречение, после трето, а до края на деня беше готова цяла история.
Черпех вдъхновение от едно мече, което седеше на полицата над камината в едностайния ни апартамент в Лондон. Бях го купил в миг на отчаяние предишната Коледа, за да има какво да сложа в коледния чорап на жена ми, и двамата го кръстихме Падингтън, защото това име винаги много ми е харесвало”.
Писателят си е представял как мечето пристига в Англия от Перу, където още има доста мечки, и се крие в спасителната лодка на презокеанския кораб. Случайно или не, то е било облечено точно като него във времената, когато е бил малък – с вълнено палто от държавния резерв и широкопола стара шапка, останали от войната.
„Още помнех евакуацията на децата от Лондон заради бомбардировките. На врата на всяко дете имаше табелка с името и адреса му, всяко стискаше куфар с нещата си. Споменът беше толкова жив в съзнанието ми, че мечето веднага последва съдбата им, но на неговата табелка пишеше: „Моля, погрижете се за това мече. Благодаря ви“. „Благодаря ви“ е много важен израз – също като шапката, с която Падингтън винаги поздравява минувачите, защото е много учтиво мече“.
Майкъл Бонд съжалява, че след войната обичаят да се носят шапки е отмрял, също като навика да се благодари – нещо характерно за „добрата стара Англия”. По думите му, докато е измислял историите за мечето, не е мислил на каква възраст ще бъдат неговите читатели.
„Ако съзнателно бях решил да пиша за деца, може би щях да пиша „по-просто”, а това винаги е неправилно. Напълно съм съгласен с Гъртруд Стайн – книгата си е книга и трябва да радва човек във всяко едно отношение”.
За своя създател Падингтън винаги е бил и винаги ще бъде съвсем реален. Неговият герой е стъпил здраво на земята и има много силно развито чувство за справедливост. Мечето знае толкова добре кое е добро и кое – лошо, че когато нещо мъчи Майкъл Бонд, той неведнъж се пита как би постъпил Падингтън.
„Когато написах първата книжка, и през ум не ми минаваше, че един ден Падингтън ще има собствена бронзова статуя на гарата. Хората сядат на постамента, за да си хапнат сандвича, и това ми се вижда особено подходящо. Приятно е да си мисля, че ще продължават да го правят дълго след като си отида от този свят”, надява се авторът на чудатите мечешки приключения.
Майкъл, бъди сигурен – Падингтън е най-популярното мече не само на гарата, но и в цяла Англия.
