Каталуния – факти, проблеми, решения
След предсрочните парламентарни избори, насрочени от испанския премиер в Каталуния в деня на зимното слънцестоене, можем да кажем, че има колкото печеливши, толкова и губещи. Индепендентистите в абсолютно изражение печелят 97034 гласа повече от предишните избори през 2015-а, а въпреки това противниците на независимостта от Испания са се увеличили с 279355. Само че десницата на премиера Рахой загуби 8 депутатски места в местния парламент и бившият им лидер Хавиер Албиол веднага след изборите каза, че радостта на победителите няма да е повече от петминутна. Колкото да прочетете това докрай, докато си припомняте известното ви от плейлиста ни парче на Думбала каная:
Победител в изборите са новите центристи Сиудаданос, обрали поради особеностите на избирателния закон и няколко депутатски места на десницата на Рахой. Хипотетичният им съюз със социалистите и партията на Рахой (там, където все пак има достатъчно гласове) обаче не прави мнозинство в местния парламент – имат само 57 от необходимите 68 гласа. Сиудаданос са първи в Барселона и Тарагона.
Индепендентистите, взети заедно, имат такова мнозинство, но проблемите им при евентуално съвместно управление няма да са по-малко. Противостоящите в политическата си ориентация партии са Републиканската левица (втора в големите центрове), Заедно за Каталуния (първи в Леида и Жирона) и антикапиталистите от CUP. Председателят на първите – Ориол Жункерас е в затвора и оттам напада избягалия в Брюксел бивш и може би предстоящ партньор, лидер на вторите – Карлес Пучдемон. Той от своя страна не би отстъпил на Жункерас досегашното си лидерство в блока на индепендентистите. А и не е ясно дали при евентуалното му връщане в Испания Пучдемон няма да бъде задържан от правосъдието по предишните обвинения за злоупотреба с обществени средства и неподчинение. Да не говорим, че на сутринта след изборите Върховният съд разшири списъка на обвиняемите в неподчинение с шестте ключови фигури от ръководството на потенциалното индепендентистко управление, включително генералния секретар на Републиканска левица и две бивши депутатки от CUP.
Големият губещ е Рахой и управляващата партия РР. Сиудаданос имат всички шансове при следващи избори в Испания да заемат мястото им в център-дясно. Не по-малко губещи са самите гласоподаватели в Каталуния, без значение от кой лагер са. Разделението е такова, че без бързи и резултатни преговори с Мадрид по горещата тема за фискалната независимост на областта, всичко останало би било пирова победа – и спирането на действието на чл. 155 при формиране на работещо правителство, и евентуалната амнистия на задържаните и обвинените в държавна измяна политици-индепендентисти.
Фискалната независимост е в основата на протестите след ограничаването под давлението на Рахой от Конституционния съд на автономните права на Каталуния през 2010 г. Създаването на специална комисия в Испанския парламент за евентуалното им възстановяване бе условието, при което социалистите дадоха подкрепата си на Рахой за въвеждане на чл. 155. Засега полезните ходове са все още в ръцете на Рахой, който няма голямо поле за маневри – от едната страна са резултатите от насрочените от него избори, от друга – собствените му избиратели. При негов неуспех да предложи приемливо решение по бъдещия статут на областта, да му мисли българското ротационно председателство.
